" Ако искаш да разсмееш Бог, сподели му плановете си "..

последните няколко дни са ужасни.. те не са толкова ужасни в края на деня или преди неприятните промени в плановете..

опитвам се да си организирам малко времето, разбира се, завися от мама( ходене до Варна ), приятели( излизания, море, ала бала ), татко( ходене до село ).. и в крайна сметка никой не си удържа на думата.. до Варна ще ходя утре, а не днес.. приятелите ми просто не бяха сметнали за необходимо да се сетят за мен и получих по телефона "ОФФФ" ( има само една по-неприятна реплика от тази ), бяха колебливи отностно всичко.. само татко спази деня отделен за село.. а принципно е точно обратното - накъде върви света?!.. и как така всички решават, че разполагат с моето време.. и къде отидаха хората, които се обаждат по-рано да ти кажат, че са заети, че не могат да дойдат или че ще закъснеят.. къде останаха хората, които ти се обаждат ей така - просто да те чуят, да ти кажат колко яко е било на морето, какво са си купили, кой са видяли, дали са си взели изпита или просто да възмутят или пък да ти пишат - било то мейл, в айсикю, скайп, фейсбук - толкова много начини за комуникация, а тя да липсва..

междудругото този пост не е да се оплача, просто понякога безсънното творчество не е толкова забавно.. но не е и като да съм очарована..