изпитите никога не свършват..

накратко - днес бях на изпит по Английски език.. беше ни казано да отидем час преди да започне изпита.. но в крайна сметка стана така, че всички бяхме отишли 2 часа преди да започне изпита.. навярно се чудите как.. много просто.. началото закъсня.. е, шанс, както бих казала, ако имаше на кого в този ранен час.. намерих залата.. почти безаварийно.. все пак, има си причини да не ме наричат Яна - компаса..

и така.. чакахме, чакахме.. хората си бяха взели някакви хора да говорят с тях.. но уви.. аз бях сама.. нищо и сам войнът е войн.. виждах притеснението на другите.. реших, че така или иначе ще разбера кога започва изпита и просто отпуснах морно глава на чина.. сънувах.. отдавна не ми се беше случвало.. като ме събудиха - мнооого скърцаха тези чинове - се замислих, че не съм заспивала толква бързо от прекалено много време.. в главата ми се прокрадна мисъл да ходя на изпити, за да се наспя.. след като ме събудиха вече за 3-ти път.. бях леко изнервена - какво искате, бе хора?!.. - огледах аудиторията.. видях няколко човека последвали моя пример.. почувствах се добре и да не ги разочаровам, ако случайно се събудят отново засънувах.. бях на плажа, вятър в косата, пясък в хавлията, вода в краката..

пак ме събудиха.. този път вече беше време да започваме.. имаше доста интересни въпроси като за начало - " да чертаем ли поле.. " - ?!, " проблем ли е черният ми химикал " - изричните изисквания бяха за син, " кога започва изпита " - когато започне, " тук ли ми е главата " - очевидно не..

никога не съм ходила на кандидат-студентски изпит по език.. интересно преживяване си е.. хората са изключително докачливи - визирам русото момиче с тъпите въпроси и коментари, също така момичето, което когато кажеха нещо и тя пак питаше.. странно се чувствах - спеше ми се, а трябваше да съм неврвна.. е, не бях.. беше супер забавно на диктовката.. 3 думички не знаех, но това не ми попречи да направя много грешки.. на тестовете се борих за максимален резултат, но не защото искам 3, да мина или нещо от сорта, а защото ми беше забавно..

но накрая - ЕСЕТО - беше адското тогава.. написах около 200-250 думи нямах време да броя, но се надявам да не са по-малко.. темите бяха забавни.. мисля, че ако проверяващите не са в настроение съм загубена..

като цяло.. изпитът не беше труден.. и ако аз съм го изкарала, то това би означавало, че скъсаните не са чували и думичка английски през живота си.. може на мен просто да ми е дошло просветлението, но, хайде, всички знаем истината?!..

в автобуса хората бяха щастливи от това, че са имали време за всички въпроси, възмутени, че времето е било малко, нещастни от темите за есетата, изненадани от лесните теми за есетата.. доста неща може да чуе човек докато е със слушалки и усилена музика..