ех, тези баби..

посетихме маминка и дядо.. те много се зарадваха - сякаш не знаеха, че ще отидем до няколко дена..
и се започна:
"ох, аз нямам какво да ви сложа на масата" - да, не че имаше празно място на масата от вече сложените вкусотийки..
"хапни си меденки.." - "хапвам" - отговарям с половин уста, за да не изкочи нещо от меденката, чиято големина, очевидно, подцених..
"хапни си сърмички.. искаш ли още.. ее.. само толкова ли.." - повече от 3 - е не лесно..
"ама не се притеснявай, хапни си меденки" - щях, но след толкова много храна, нямах място..
"искаш ли още тиква.." - от толкова отдавна не бях яла печена тиква - супер яка..
"защо не ядеш меденки" - защото не мога повече..
"и сега някой младеж няма ли?!.." - "миии.." - "е не се притеснявай кажи.." - "мии, то.. няма младеж.." - " не вярвам, че няма някой младеж в София " - и сега как да й кажа, че младежите, които заглеждам все се оказват заети..