загубен ден...

днес загубих цял ден в мислене на глупости.. а можеше да си напиша домашното.. можеше и да посвърша някаква друга работа.. можеше.. и в крайна сметка не измислих нищо..

и накрая всичко опира пак до старите мисли.. какво да кажеш, за да не нараниш някого, но да му станат известни твоите чисто приятелски намерения.. защо следващият се бави толкова много.. и какво чакат хора толкова много.. трябва ли да вярваме, че някой ден ще научим отговорите на въпросите си, или те винаги ще идват още по-сложни.. ще разберем ли някога на какво сме способни..