както всички знаят мислех да напускам работа.. колегите са готини.. шефката е приятна.. на някакво нормално разстояние ми е.. офиса е дружелюбен, щеше да е хубаво работата да е по-интересна, но да не ставам претенциозна.. въпреки всички хубави неща, отнема време..
само че татко ме изпревари.. сега ще трябва да работя, не защото така съм решила, а за да се издържам.. никога до сега не съм работила за пари.. чувствам се изпозлвана.. едва ли не покварена.. ще остана на работа.. усещането, когато вляза в офиса, е доста по-различно от преди, когато ходих там по мое желание..
Test
1 year ago
2 comments:
Започни друга работа. На 22-ри декември напуснах моята. Отне ми около месец да събера куража да кажа на всички, че си тръгвам.
Ако на някое място не се развиваш, не би могла да си направиш по-голяма услуга от това да го напуснеш.
Дори и в момента да ти се струва, че това е ход, който ще те ощети, в дългосрочен план винаги ще си струва да си по-кадърна. Което става основно на хубаво работно място.
А, и освен това ще си по-щастлива. Така де, ако логическият аргумент не ти стига :)
призив,вдъхновен от горния пост:
мили, очарователни, грамотни, истински,
спрете да бъдете такива, каквито сте, а именно - анонимни :)
Post a Comment