мъка, мъка..

преди човек ме дразнеше.. успя да ми влезе под кожата.. мразех го по мой си начин.. не обичах да съм около него, но все така се случваше.. присъствието му отприщваше дълбоко скритото зло в мен.. това продължаваше.. но след време започнахме да се размиаваме - качвах се в автобуса, а той слизаше, излизах от факултета, той точно влизаше, прибирах се, а той излизаше.. после започнахме и да не се виждаме.. и така доста време.. но пак изведнъж се сетих за него.. исках да го видя, исках да си говоря с него.. реших, че трябва да разбера защо.. и моят късмет отново проработи - видях го, говорих си с него, разбрах, че е успял да влезе в списъка ми с приятели, колкто и да е странно..


липсва ми неговото дразнещо присъствие..