Monday, September 28, 2009

аз - готвачът..

огладнях.. видях картофи.. пагубна мисъл мина през главата ми - защо пък да не си направя пюре..

аз не готвя.. насината не ми се получава, повечето неща все някак ми се получават, но това не желае.. както и да е.. реших, че много, ама много ми се хапва пюре.. и започна готвенето..

точно сложих картофите в тенджерката, напълних я с вода и проблемите започнаха.. поднасяйки я към кутлона ( с една ръка, разбира се, нали вече не съм "чикън мъсъл" ) гравитацията надделя над моите свръх способности и тенджерката полетя към пода с цялата си тежест.. е, падна.. какво пък, бях с чехли, но уви бяха само от плат, намокрих си краката, но това не бе толкова неприятно, колкото наводнения под на кухнята - толкова съм добра - успях да удвоя "готината" част от готвенето.. но това бе само началото..

тенджерката започна да издава странни звуци.. успях да намаля здравината й, определено съм добра.. странното бе, че дори след час тя продължаваше да стене.. час, през който картофите не се свариха.. успях да се насладя на 2 турски сериала, 4 серийки с гиричките, прахосмукачката, успях и да се изкъпя, междувременно.. но по някое време решиха да се сварят..

всичко минаваше почти идеално, докато не реших, че в пюрето трябва да има подправки.. по-лоша мисъл дори от тази да се захвана с готвенето.. исках черен пипер -> сложих черен пипер ( време да се похваля - намерих черния пипер сред всички бурканчета и пакетчета с подправки в шкафа ).. но като гледах как след като разбърках, почти не се забелязваше присъствието му - крайно обезпокойтелно - сложих още без да зная как е на вкус - разбира се, че щом не ми изглежда достатъчно, не е достатъчно.. след като сместа придоби хомогенен вид с приятен отенък, спрях да слагам подправки..

най-бруталното ми прозрение бе да изям творението си.. оказа се доста люто, но поне картофите не бяха сурови.. получих много мисли как да поправя грешката си, но всички те бяха свързани с варене на още картофи и повторно овкусяване - отказах ги..

и сентенцията на поста - правя това, което не мога, за да се науча да го правя.. в моя случай или ще се науча да готвя или ще се откажа от храненето..

2 comments:

Steff said...

хахаха - от давна не се бях смял така :):):) Може следващия път да пробваш с яйца на очи ;););)

QNa said...

не е толкова забавно, когато трябва да го изядеш.. но все пак - радвам се, че се забавляваш :)..