obseeeeerve..

някой хора имат живот.. други ходят на пранка.. шанс..

както винаги.. решавам си аз неуспешно задачка.. но този път в леглото.. стана ми гадно.. реших да позяпам малко навън.. може да ми дойде просветлението.. обаче вместо само да гледам.. започнах и да виждам какво става навън.. едно момче, гледаше към терасата на едно момиче, а тя даже един поглед не му хвърли.. стана ми тъжно за него.. после се вгледах още повече.. след доста умствени натоварвания( и подсказки ) погледнах в класациите за общежитията, дали пък случайно той не е един колега.. тъй като не бяхме способни да кажем дали това е стаята или не.. бързо написах няколко реда на колегата.. момчето от прозореца още не се беше прибрало.. колегата още не ми пишеше.. момчето се прибра.. и след около минута-две колегата ми писа.. да.. оказа се, че това наистина е колегата..

е, шанс.. а просветлението за задачата още не идва..