06.05.*..

един далечен 5-ти май тя караше колело.. караше и се забавляваше с приятелите си.. точно се бе научила да кара и не можеше да слезе от колелото.. беше невероятно усещане.. но уви реши, че е достатъчно добра( както винаги решава грешно.. ), за да вози приятелка.. бе весело, бяха щастливи и се радваха на всяка секунда, в която не падаха.. но изведнъж заваля, те не спряха.. дойде завой, беше хлъзгаво и те паднаха.. тя падна по лице, а приятелката й падна на коляно.. оздравяването беше тъжно.. белезите останаха.. но тя не си взе поука.. тя продължи да вярва, че може всичко от първия път.. че само другите не са достатъчно силни.. че те нямат достатъчно кураж за каквото и да е..