ok..

старая се да не се оплаквам, но това вече е прекалено..

" абе то май крушката е изгоряла.. " ами купи нова или изчакай докато някой друг го направи.. какво като ми кажеш да не си мислиш, че ще щракна с пръсти и ще светне.. докато съм си легнала надали веднага ще се вдигна..

" водата е спряла.. " да, не живеем в идеален свят.. от време на време водата спира.. токът също.. щеше да е странно, ако не се случваше никога..

" аз излизам за малко.. " и.. аз какво трябва да направя.. да се трогна?!.. да си запиша, че ще се върнеш преди 12?!.. супер, завиждам, че излизаш, ама то някак се подразбира, когато затвориш вратата от външната страна..

" оф, какво да си облека, баси тъпото " разбирам да нямаше дрехи.. разбирам да нямаше чисти.. разбирам да си питаше ей така.. но да очакваш отговор от човека, който хваща първата добре ухаеща тениска и най-близките дънки и се радва, когато не е облякъл нещо с ръбовете навън?!.. не разбирам..

" дали ще е топло днес " ти гледаше прогнозата.. но когато няма да ме послушаш, има ли значение какво ще кажа?!.. не разбирам..

" дали да си облека палтото или коженото яке.. " -> палтото сякаш ще е по-добре -> " ще си облека коженото яке " -> е супер, значи ще си облечеш коженото яке.. -> " ще си облека палтото " -> щом така мислиш, облечи си палтото -> " ще си облека коженото яке.. " -> сигурна ли си .. -> " ало, мамо какво да си облека?! " .. защо тогава въобще ме попита.. когато не очакваш отговор, а само питаш себе си, не гледаш въпросително някого.. продължавам да не разбирам..

" кой обеци да си сложа?!.. " почти съм сигурна, че през целия си съзнателен живот съм имала общо 4 чифта обеци.. едни загубих, едни не нося, едни от бала и разбира се подарък, които носех доста време 2 месеца..

" а то няма крушка.. " нали преди 1 час го каза.. не очакваш да се мръдна заради теб.. нали?! като толкова спешно ти трябва отиди и купи..