ззззъболекар..

вчера ходих на зззъболеккар.. днес пак трябва да отида.. страх ме е.. не искам да ме боли.. не искам да ми се налага да ходя скоро пак.. не искам..

моята стара зъболекарка ме отказа от стоматологичните посещения още в ранна детска възраст.. Губатова( на галено Грубатова ) винаги ме посрещаше с поглед тип - оффф.. ти пък какво искаш.., а можеха да ми кажат как да си стягам апаратчето, за да не ходя при тях - родителите ми бяха достатъчно заети, че да нямат време да ме водят на зъболекар и да чакат милата Губатова да се наговори с колежките от горния етаж, но въпреки това го правеха..

веднъж трябваше да ми извади зъб.. бе безмилосттна.. тя не признаваше детската болка, човешкото отношение и усмивките.. то ясно, че ще ме боли, ама ако ми беше каза примерно " потърпи малко " с усмивка, а не " офф, стой мирно " с леко недобронамерен поглед, имаше шанс сега да не мисля, че зъболекарите са чудовища в човешка обвивка.. въпреки че последните ми 2 посещения не изглеждаха като филм на ужасите.. също така се оказа, че двете зъболекарки се познават.. едната я срещанх в Добрич, а другата в Студентски.. светът е малък, но въпреки това може да побере целия ми страх от зъболекари..