днес успях..

въпреки всички негативизми - успях!!! престраших се да пристъпя прага на магазин за дрехи.. сама!!!..

излязах с ясната идея, че ще се върна след много време.. разбира се събота в 17:30 какво да си помисли човек.. накрая реших да си поръчам китайско и да прекарам спокойна вечер.. и докато го чаках прецених, че е доста по-добре да се поразходя - последната ми свободна събота.. вървях, вървях.. помислих си - " какво пък почти 6, събота - няма да работят, ще е отида.. " ..

представете си изумлението ми, когато магазинчето работеше.. трябваше да вляза( така бях решила преди това, а и токова боди ми трябва - колкото и жестоко от страна на съдбата да е.. ) влизам.. неприятното усещане на неудобство и желанието да изляза бързо се вселиха в мен.. но не - твърдо бях решена да се боря със страха си от магазини, продавачи, пробни и компания.. останах.. след МНОГО време ми обърнаха внимание - казах какво искам - момичето ме попита: " ще пробвате ли?! ".. да бе, нямам си друга работа, ще си губя времето в пробване, но отговорих само с неразбиращото " не ".. с надежда, че не съм си сменила размера, платих смело и с гордост излязох от магазинчето..

днес това магазинче.. утре мола.. а в четвъртък може и света..