стоя си аз...

така започва почти всяко писмо, което напиша.. понякога си мисля, че животът просто ей така си минава покрай мен.. и дори не ме забелязва.. а аз съм там.. мисля, говоря.. дишам.. искам да не се събудя в неделя сутринта и да се чудя кога е минала седмицата.. не искам да ме гледат, когато се говори, че е прекалено рано.. не искам да ме посочват, когато трябва да се порицае някого.. не искам да съм назидане за другите.. искам си малките моменти с малките радости и малкото щастие..

стоя си аз в търсене на нещо или някой.. или може би просто си стоя..