Sunday, August 3, 2008

а беше лесно..

толкова беше яко в детската градина, колкото и банално да звучи.. яко е.. всичко беше толкова лесно - всичко беше бяло или черно, не съществуваха объркващи нюанси на сивото и синьото.. дори нямаше как да сгрешиш случайно - законите, които ни управляваха бяха толкова ясни и прости..

а най-хубавото е, че добрите чувства поне за мен си останаха непроменени.. още обичам приятелките си от детската градина.. още се сещам с усмивка за добрата Демирева.. всеки ден се събуждам с различна мисъл за света, но тези си остават константни..

2 comments:

vpetkov said...

трябват ти константи. иначе, няма как да отчетеш измененията. трябват ти константи и за да има за какво да се хванеш, когато всичко друго изчезне.

но не съжалявай, за дето нещата са станали по-сложни. това означава, че истински живееш. нещата никога не са прости; освен, ако не се заблуждаваш.

а колкото по-сложни са законите, толкова повече, различни тълкувания, интерпретации и приложения имат.

не е толкова зле. и въпреки това съм съгласен - в детската градина беше яко. какво ли не бих дал отново да си играя с lego :)

Anonymous said...

Това че си на 20 не означава, че не можеш да си играеш с лего....., аз си играя с дребосъци родени 2000 и пак ми е забавно, но легото си е класика и винаги ще ми липсва, даже преди няколко седмици бях в един огромен детски магазин и щанда с легото ми взе дъха *Happy*