"..тя просто е странна.."

много го мразя това, когато някой се държи добре.. но понякога става лош и другите го оправдават с:" не бе, просто е странен човек.."( а би трябвало " на вски се случва", но не ), ако се държа така, никой няма да каже, че съм странна, а зла и ще започнат критики..
мразя да ме сравняват с някого.. не харесвам, когато има някой, който се казва като мен( винаги е имало, но още не мога да свикна напълно )..
това, което показвам не е всичко.. прекално е малко някой да си вади мнение за мен..
не съм Мързел, той е идеалното извинение, когато нямам настроение или има хора, които не харесвам или не ми се излиза точно с тази компания, не се правя излишно на усмихната - няма нужда.. адски ми е трудно да обесня, че настроението ми е достатъчно променливо, старая се да спазвам дадените обещания, но никой не разбира, че не си спазва обещанията.. хората просто не виждат гредата в очите си.. старая се да не правя много неща.. естествено е неуспешно.. прекално много неща събрах, а не трябваше.. вече не съм кошче-за-душевни-отпадъци, станах клошар-на-чувства-и-мисли, но не на моите си.. искам да кажа толкова много неща на толкова много хора, но тогава нищо няма да бъде същото..

в един филм( QAF ) бяха казали: "това, че до сега сме били приятели, не означава, че трябва винаги да сме приятели.." звучи прекалено добре за това, което казва..