моята истина..

не зная, дали мога да преценявам хората - в повечето случаи съм в голяма заблуда.. но какво да направя - имам вътрешни мисли, които не си противоречат с външните прояви на хората..

днес разбрах нещо покъртитено... преди време имаше едно момиче, с което си мислех, че съм се сприятелила, но после спрях да си го мисля - тя направо си демонстрираше ( поне за мен ), че се е сприятелила с мен само защото е нямало с кого друг да си губи времето.. и днес.. ми казаха, че на нея не и било все едно, че не съм се събирала повече с нея.. стана ми доста странно, защото когато ти пука за някого, не го оставяш да си троши главата сам, а отиваш с него и си трошите главите заедно..

в крайна сметка надали някога ще разбера каква е била истинската истина, но моята истина ще си остане непроменена.. не може ли хората просто да си казват тези неща, защо всичко трябва да е по подразбиране?!..