Що за ден...

събуждам се с мисълта, че мога да си реша задачата и че съм открила идеалното решение, което е много по-добро от описаните в дебелите книги -> надъхвам се.. започвам да пиша решението си.. все пак трябваше да пробвам.. е оказа се, че е толкова куцо - дори на пръв поглед се открива контра-пример - уиии... продължавам да се терзая с мисълта за учене: реших да прочета още една страничка от многото, които ми трябват за курсовата работа по Ремзи... ооо, да... дори ми стана интересно.. чак се стреснах и веднага спрях!.. не може то така... какво си мислят те.. излязах да се отърся от този внезапен интерес към науката.. но навръщане едва успях да се добера до стаята.. беше страшно... някакви манекенки-анорексички ме нападнаха.. въпреки всичките им "мили и нежни" усмивки не исках да си взема флайърче.. не знаех, че е толкова ужасно и несправедливо да не искаш флайъри... вече ще зная - рахитнично и с флайъри -> БЯГАЙ..
а сега 'Що за ден'-ят ми продължава в преправяне на код.. да.. любимото ви, нали.. и на мен..