again and again..

чак сега ми остана време да напиша този пост..

вървя си към Стара къща.. вървя и виждам супер як пич : расти, изсухлен, симпатичен.. общо взето красив.. и той погледна в посоката, от която се задавах , разтопих се, после сви в някаква никаква посока..
вървя и се радвам на гледката.. след малко той се обръна.. моя поглед се заби нагоре.. чу се лек поробег.. пичът дойде сам при мен.. беше толкова романтично .. но мъж - развалят всичко, когато проговорят...
"Може ли цигара?!" разби всичко детско в мен.. "Не, съжалявам, не пуша...", получих адски пренебрежителното " да бе"... опитах се да обесня, че съм права, но не...

защо хората не вярват, че съществуваме - непушачите... разбирам да не повярваш на някого, че не яде ( дори и анорексичките се хранят - с половин резен лимон на седмица, но се хранят )... грубо беше, но поне не ми се накара...