трудно е да се сдържиш да не убиеш някого...

как стана така вече даже и не помня... събрахме се.. и трябваше да пишем на ръка... а аз.. пиша кодирано(както казват с йероглифи.. отнасят по някой удар, но хората настояват...) и няма как просто да не ме изгърбят да пиша аз... след което... да.. как няма да играят на CS по информатика, когато аз им разпределям задачите: тежеста на задачите се определяше според колко много ме е ядосал съекипникът ми... е, не съм чак толкова гадна.. Павел цяла книжка прочете по Астрономически въпроси.. някак си.. дадах му да избере телескопче.. и останалите астрономически уреди, които са необходими... в Надя правеха ремонт, а и ме ядоса, затова получи часта с ремонта... щях да пробутам всичко останало на Васко, които много обича да го гледам гадно, но и Адриана трябваше да получи нещо... и тъй като Адриана не ме изнерви, получи нормална част..
и защо.. защо си мислех, че координацията на проекта е лесна част.... от 2 седмици врънкам Павел за едни бояджийски консумативи... ама много неорганизиран човек... аз толкова омална не съм била през целия си живот... по-зла съм и от Кроела Де Вил... ще има загинали.. утре.... искам да се оневиня: АМИ ТЕ КАТО МЕ ЯДОСАХА...
утре се снимаме за албума.... ще бъде хубаво целият ни екип да се снима... без изключения поради липса на живот в тях...