Fearrr...

най-голямият ми страх вчера бе, че членовете на клуба по Астрономия ще се държат гадно... но се изненадах, когато разбрах, че това не е било толкова гадно колкото въобще никой да не отиде на клуба по Астрономия....

и така.. силно разочарована от безсрещието си с любителите на Астрономията реших да се прибера... естествено бях трудно подвижна(високи токчета.. как да ходя бързо...) минах през възможно най-тъмните улички... (запoчвам да си мисля, че подсъзнателно си калявам страха.. малко е кофти това разминаване със съзнателните ми мисли.. а и предполагам, че и надсъзнанието ми си има собствено мнение по този въпрос...)

и както си вървя.. и реших да седна в градкста.. да си почина за 5-10 минутки... сядам.. поглеждам напред.. и силно се психирах, мислейки си, че някой е застанал на 2-3 метра от пейката и се взира злобно в нея... като поогледах този 'някой' разбрах, че е дърво... едно доста психиращо на тъмно дърво... стана ми тъпо заради проявеното стресиране.. и тръгнах по дългия и безкраен път... след време ме настига някакъв чичко.. и ме пита: "търсиш ли цигара" , 'не'... после смотолеви нещо пак за цигари.. любезно отклоних въпросите му с "не... не.. не.. не..." попита ме: "сама ли си?!" ...естествено, че не.. аз никога не съм сама, не съм виновна, че никой не вижда въображаемите ми приятели... интересуваше се дали съм била нагоре... разбира се, че съм натам: защо да минавам по този път, ако не съм нагоре.. 'не.. наляво съм..' последва пак въпрос за цигарата, на който вече нямах възможност да отговоря поради 90-градусовия завой, който реших да направя...

много мразя такива индивиди, чиято цел е да карат останалите да се чудят накъде да избягат дори само с присъствието си.. имала съм доста случаи на досадници по кафенетата(и после защо мразя да ходя на кафе...) абсурдно е да отидеш при някого, които е на годините на детето ти.. и да почнеш да му говориш глупости, а е още по-нагло и да караш горките страдащи и сметката да ти плащат....
обездумена съм... и също така лишена от безстрашност... може малко храброст да ми е останала, но си я паза за извънредни ситуации...