предсесиен ден в 215..

мъка.. много мъка.. едва се отлепихме от леглата и то стана обед..

"цял ден нищо не направихме.."
"как.. нали спахме до 11.. какво повече трябва да правим.."

започнахме да обядваме.. още не бяхме станали от масата и то се свечери..

"ние цял ден ядем.."
"как.. нали проспахме половината ден.. не ядем цял ден!.."

станахме от масата, умората надделяваше, клепачите ни се затваряха.. бяхме готови да си легнем отново..

потренирах - станах да затворя прозореца.. в мен остана надеждата да не си докарам мускулна треска..