всички правим грешки.. аз, очевидно, много повече.. определено следвам един и същи модел:
1. сприятелявам се с някого..
2. приятелството ни се дължи на взаимопомощ, ако не е така, то има нещо сгрешено..
3. решавам, че отново съм срещнала човек, на когото мога да кажа "приятел"..
4. точно, когато 3. е изпълнено, даденият приятел решава да се отдалечи по една или друга причина.. едната я разбирам, но другата - много бих желала да получа обяснение!!..
5. не се предавам.. но, въпреки това, оставям дадения приятел сам да се сети за мен..
6. не се сеща и аз го подсещам или се сеща..
7. ако аз го подсетя, то тогава разговорът не потръгва много пъти -> край..
8. ако той отново започне да общува с мен, то това е резултат на желанието му да получи информация за университета, след като се сдобие с нея следва "хайде, че нямам много време"..
и как да искам да говоря с хората от университета, които са успели да покажат, че отговарят 100% на изложения модел?!..
не се оплаквам - разочаровам се от себе си..
Test
1 year ago
4 comments:
Ти си най-упорития човек когото познавам (т.е. не познавам), който иска да си намери така наречениете "приятели". Я ми кажи за какво са ти? Пожелавам ти да имаш 1 000 000 000 000 000 истински приятели и в един момент да се усетиш, че не можеш да им угодиш, да видим тогава какво ще правиш?!
предпочитам хората, с които общувам да са ми приятели.. разговорите да означават нещо, а не просто думи, изречени да запълнят тишината.. и аз не ги търся - те ме намират!!..
Едва ли всички хора с които общуваш ще са ти приятели. Пък и доста скучно ще ти е. Няма я подправката - нови хора ( свежа мръвка :D )
може би да, но не обичам лицемерна свежа мръвка..
няма как да не отбележа, че блогът ти е доста интересен..
Post a Comment