бях в 51.. обичам, когато съм там, защото ми напомня за първи курс, когато някак си всичко беше по-различно, всички бяха по-други и правехме нощни разходки до ФФ.. не казвам, че съм била по-щастлива от сега, казвам само че ми харесваше..
последния път като изпозлвах асансьора, от него звучеше чалга, нещо, което този път си спестих, използвайки стълбите.. след 3-тия етаж, в първи курс имаше едно стъпало, което не беше като другите, бе по-ниско и почти винаги се спъвах в него, когато отивах към 615.. изненада, след 2 години отново успях да се спъна на същото място..
такива неща ме карат да се усмихвам..
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment