понякога се замислям за себе си... за живота си.. за бъдещия си живот.. предстои ми нещо повече от важно... тая година ми е нещо като решаваща за самочувствието... ако не ме приемат извън Добрич... доста тъпо ще се чувствам...
познавам човек, който е бил решен, че трябва задължително да учи във военно-морското... 1-вата година не е успял... но на втората е влязъл... аз дори нямам ясно изразена цел.. СУ с Компютърни науки... но дали Софтуерно инжинерство не е по-добре... или пък нещо друго... ами ТУ(София/Варна) КСТ-то не е зле...
а има толокова много хора, които имат някаква мечта и се борят за нея... а аз.. каква цел следвам... компютри... дали няма да е грешка.. ще съумея ли да успея... беше лесно, когато знаех какво искам да стане от мен.. но сега.. сблъсквайки се със същността си... става все по-трудно...
радвам се, че имам стабилна подготовка по математика... поне това не го мислих... мразя, когато живота ми отнема правото на избор... мразя и когато ми предлага такъв..
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
1 comment:
Да разбирам че си осъществила мечтата си даже по доста пълен начин :) Колкото до това, че не си сигурна какво точно искаш да правиш...затова са измислени многото визши - ша учиш докато не решиш, че знаеш достатъчно :)
Post a Comment