PC and I..

преди няколко дена успях най-накрая да се заема с учебника за С++, който ми дадаха за лятото... постоянно отлагах... изпитите, работата, хайманосването...
започнах преди няколко дена и се оказа, че ми харесва.. факта, че съм още съвсем в началото на книгата или че учебникът е под наслов 'въвеждащи стъпки в С++ програмирането', ме карат да избягвам мисли от типа на: "нормално в началото, когато всичко е елементарно, да го разбирам...", "учебникът е написан за малоумни, ако и това не разбирам по-добре да се гръмна"...
колкото и странно да звучи на всички, които знаят какво е BP(Borland Paskal), ако не бях учила ВР щеше да ми е доста по-трудно... вчера трябваше да напиша една програма, в което използвах нещо, което прочетах днес... доста горда бях от себе си, че го измислих..

аз все ви повтарях, че съм умна... ама сега... а може би и факта, че имам 5,90 за СУ ми вдига леко самочувствието(БТВ обмислям идеята съседите да се разсърдят..),но знае ли някой...

Gone For 2 Days...

незабравимо изживяване.. бих ли повторила?! - за почти нищо на света.. под 5,90 сериозно би ме накарало да променя мнението си, но все пак... защо София трябва да е толкова много надалече... мразя да пътувам още от ранното си детство.. вуйчо имаше един много гаден освежител за колата си.. пътуването Варна-Добрич убиваше всичко в мен... /все още помня тази миризма/това бяха 35-40 минути, а сега си представете 13-14 часа... много нали..
с влак пътят е около 8 часа.. прекрасно нали..

но не е чак толкова много, особено когато си с хора, които правят тези 13-14 часа като 3-4 часа.. и в общежитието не беше гадно, само ония дюнери... но поне разбрахме откъде повече никога няма да ядем..

в търсене на нея си..

внучката на полицая от Сен Тропе, дъщерята на доктора, сестрата на МС-то... да, това съм аз... но нито дядо е Луи Дьо Финес, нито баща ми е завършил медицина, а брат ми - да разбира се с музиката, но МС е пресилено...
когато всичко започва с лъжа, може ли да излезе нещо реално накрая?!....

Do Not Need Anymore Details..

'Дано вашият Росен да не е като нашия Стоян...'
това го прочетах във форума на СУ... направи ми страхотно впечетление... личи си нали..
като го видях последваха няколко минути смях... някак си... трагично си е( колкото и несериозно да е мястото на това 'трагично си е', всички ние знаем какво е да нямаш нет за ден-два.. седмица.. месец... - никак приятно чувство...), но ми беше смешно.. трагедията разсмива.. не всяка, но предимно i-трагедиите винаги са ми повдигали настроението... дори когато съм била замесена, но все пак.. силно се надявам, когато вляза в СУ да не бъда развеселявана от подобни трагички шеги...

Love..

първият ми пост за любовта.. и това доживях да напиша..

като отивах към работа, а пътят до там.. е.. наистина очарователно много.. и се срещат какви ли не образи.. най-вече такива със свалени гащи, но това е друга тема.. имаше една двойка, тя го бе хванала подръка.. те са на възрастта на баба и дядо някъде.. и не бяха намръщени и си говореха... а преди около месец видях друга двойка.. те бяха много по-възрастни от горепосочената.. те се държаха за ръце.. трогнах се..

толкова много години заедно.. и продължават да се държат за ръце... ако това не е истинската любов.. кажете ми кое е..

възрастните двойки, които съм виждала да се разхождат всеки си хваща ръцете зад гърба.. и така си вървят... и си вървят...