2010.

изпратена подобаващо..

през 2010 научих няколко ценни мисли по трудния начин:
= ако си достатъчно упорит можеш да получиш това, което искаш..
= мога да готвя ориз и чай..
= възможно е да отидеш някъде за няколко дена само с една раница багаж..
= "Кемпо"-то НЕ е за мен..
= хълцането от студ не само не е смешно, но е и кофти тръпка..
= най-ужасяващото - имам чувства..
= за да стигнеш до гарата, първо трябва да станеш от 'пред компютъра'..

new day - new song..

отново случайно

new day - new song..

отново случайно.

всичко е лъжа!!..

словосъчетанията за места в Добрич губят смисъл..

"среща на Ропотамо" - Ропотамо вече няма, сега има Kenvelo..
"да си хванем такси от Стара къща" - от няколко години насам е Под липите..
"хайде на часовника" - часовникът го свалиха преди година-две, а поне от преди 5 не работи..
"да обиколим Югоагента" - неее, това вече е МолЪТ..
"старите бани.." - за това просто нямам думи..
"жълтите плочи" - нито са жълти, а скоро няма и плочи да са..

а вече почти всички знаят името на градската градина.. но кой го изпозлва.. кой я нарича "парка Свети Георги" - никой, защото това е градската..

здравей, нов Добрич, ние обаче си имаме стария Добрич..

oh life..

пораснахме изведнъж - вече сме толкова уСеднали, уЛегнали и тежащи на местата си, че разстоянието до спирката е като цял километър..