skip to main |
skip to sidebar
човек трябва да приема с достойнство, когато е губещ.. но винаги боли... аз загубих в тази игра.. ще съумея ли да успея следващия път.. ще има ли следващ път... ще успея ли да водя битките си без страх.. ще имам ли възможност да покажа себе си, такава каквато наистина съм - без маски и без лъжи... даже не повярвах, когато чух.. предусещах края, знаех, че ше настъпи.. но никой не ми каза, че ще боли толкова.. а какво можех да направя - да стоя в ъгъла и тихо да се радвам за спечелилите, докато малкото гласче вътре в мен крещеше с всичка сила: "браво, Яна, ти успя и това да прецакаш, много благодаря!"
излишна превзетост... вече наистина силно се възмущавам... 'не си прекарах добре там, ама сега като съм в скучния Добрич, смятам, че там съм си изкарал супер...' не зная защо, но много почвам да се дразня на подобни изказвания... да в Добрич няма нито боулинг, отскоро пак има кино, няма еър хокей, липсва ни Мол, Макдонълдс също нямат заведение тук... скучни градове има, но по-често срещани са скучните хора.. какво толкова му има на Добрич.. не е София, не е и Варна, ама не е и Петрич(нищо лично.. предполагам там е по-скучно..) наистина мразя това мислене... по-гадно(тъпо може, но гадно..) впечетление почти нищо не може да ми направи... понякога хората се престарават в изискванията си, действията си, думите си... дразни.. определено..
докато бях в магазина(там прекарвам доста голяма част от времето си.. ако не ме пратят 2 пъти до магазина, значи някой още не се е прибрал..) , та бидейки си там видях двама малки сладури.. братчета.. иии русички(имам афинитет към хората-блондини..) иии малки(не съм педофилка).. бяха много сладка картинка на около 4-5 и 8-9 не мога да определя точно.. по-малкото като каза(силна дума казва, но най-близката, за която се сещам е квичеше.. някак си симпатичността не върви с тая дума..) "бате, бате, искам това, искам това, искам това", а баткото " повече няма да те взимам с мен в магазина" после като видя, че ще му останат пари взе някакви бонбонки или нещо такова.. отговорна и симпатична постъпка..
на мен брат ми не ми угаждаше така..
беше радостна новина.. брат ми ми каза, че има приятелка.. тази е първата, за която ми казва.. някак си.. радвах се.. после беше много симпатично, когато си пишеха в скайп... обаче сега... прекаляват.. вечер трудно се добирам до комютъра.. защо.. защо чатърка... защооо все на мен се случват подобни неща...
чакането.. за резултатите... тръпката преди да науча оценката си... психиращите сънища... необнадеждаващите съвпадения(Тема 2)... мислех, че това наистина ще го има.. а какво ми се случва.. спя по цял ден, като вечерта си отспивам.. не мисля за нищо... ама наистина за нищо.. зациклям над :да отида ли до тоалетната или.. : и тук мисълта ми спира.. общо взето последните дни съществувам по този начин.. място за притеснение може и да имам... ама сякаш не съм се поддала на бурни страдания от рода на :колко ще имам, ами ако Петър има повече от мен:... това, че не се притеснявам, малко ме притеснява.. пука ми за тази оценка.. не разбирам...
