skip to main |
skip to sidebar
дарявахме кръв.. трудно е да се каже, че дарявахме, тъй като нямаше да стане, ако не знаехме за шоколада..разбрах си кръвната група.. скоро ще си разбера и резус фактора...беше интересен ден.. и шоколада си го биваше...хората са толкова мили, когато им даваш от кръвта си.. и ние бяхме толкова мили, когато ни даваха шоколада..
чао и на теб.. а си мислех, че ще е по-трудно..
тя отиде.. не познаваше никого... никой дори не забеляза нейното присътвие.. имаше толкова много хора.. толкова много място... кратък разговор.. непълноценен.. започнал безпредметно.. свършил по същия начин.. хората се редяха.. и тълпяха.. но тя не намери никой, когото да познаваше.. никой не я познаваше и нея.. бяха просто тълпа непознати.. и на нея й стана приятно... отдавна никой не я караше да говори за каквото и да е.... бе спокойна и радoстна вътрешно...
имам брат.. не ми трябват повече...
благодаря ти, че 'беше' до мен в трудните ми моменти..благодаря ти, че 'не' ме изостави, когато имах нужда...благодаря ти, че 'подкрепяше' решенията ми...благодаря ти, че 'пазиш' тайните ми..благодаря ти, че се държиш 'добре' с мен...благодаря ти, че винаги ме 'разбираш'...благодаря ти, че 'никога не' се съмняваш в мен..