съвпадение..

напоследък се боря предимно с остатъчни мисли.. гледах филм, който е сниман в България.. показаха американското посолство.. някак сетих се, че една приятелка трябваше да ходи до там, но аз идея нямах къде е.. когато обаче го видях във филма също така ми изкочи от някъде, че съм го виждала наживо, знаех, че това е американското посолство, но не го свързвах с нея.. и е странно, защото рядко пропускам такива неща..

" вие, жените, не знаете какво искате!.. "

винаги съм се борила с подобни реплики.. защо само жените да не знаят какво искат..

ние всъщност знаем.. когато кажем "да", това означава, че СЕГА сме "да", ако след 5 минути кажем "не", то това е в резултат на динамично променящия се свят около нас.. не може при две крайни ситуации да имаш едно и също мнение.. някой му казват непостоянност, но аз му казвам съобразителност..

пример: имаш време и си казваш: " даа, ще остана още един час на лекция.. ", но след 2 минути идва някой и ти казва, че имаш домашно по ДАА, което трябва да напишеш в рамките на 2 часа.. тогава решаваш: " не, определено няма да остана на лекцията.. ".. може би това не е най-подходящия пример, но читателят сам може да си направи нужните изводи..

if that were you..

защо не харесвам теб.. щеше да е толкова по-яко.. щях дори да си мисля, че съм влюбена.. можеше даже и да съм щастлива.. но не, разбира се.. не съм.. не мога и не мога.. опитах се.. но.. по-силно е от мен.. съжалявам заради теб и твойте чувства, но повече съжалявам заради себе си.. наистина исках да съм щастлива..

uuubuntu..

вчера реших отново да съм част от хората ползващи Linux.. фатална грешка.. като всеки нормален човек, който си плаща, за да има интернет, реших, че би било хубаво и нет да имам с новата си операционна системка.. някак естествено ми се струваше..

спомних си, че преди толкова много време бях писала на добрите хора от локалната да ми пратят настройките.. отворих ги и започнах борбата някъде около 12..

малко преди да отворя терминали или каквото и да е било видях две мънички компютърчета точно до часовника.. някак пак реших да помисля.. ами ако направо стане всичко от там.. толкова вълшебна мисъл.. не стана.. но каква изненада.. след няколко глупави опита включих компютъра на Йо-то.. беше глупаво постоянно да рестартирам, за да имам достъп до някаква евентуална помощна информация..

след много дълги усилия.. от сорта на час - два.. се предадох.. както ли не бях правила.. разбира се, кой да ти каже паролата за някакъв си root.. ама как пък няма и файловете, които искам да " оправям " да са заключени за нормалните потребители.. и как пък до 4 не успях да се сетя, че примерно, за да си редактирам нещо в терминалче трябва да използвам nano или vi или нещо друго..

да не пропусна факта, че се скарах на доста хора.. но те са си виновни.. когато съм в такова положение никой не трябва да ми говори.. особено да ми казва, че може да ми помогне, ама сега нещо не може.. не.. не се прави така..

в крайна сметка около 5 имах нет.. не видях изгрева.. бях прекалено заета да си инсталирам разните му програми, които евентуално ще ми трябват.. но не.. не всичко се получи от 1-вия път.. изненада, а?!..

след неистовите усилия, които положих да не убия будните, Ася или себе си, успях да стигна до извода, че и утре може да пробвам да намеря програмата, която от маймуница прави кирилица..

а казват, че Linux - не трябва да ви плаши.. той не плаши, но доста скъсява живота.. дооооста..

:)..

"..пацуранче аз да се наричам
първа радост е за мен.."

имахме висша алгебра.. започнахме с делимости, беше приятно, защото рядко разбирам в реално време.. дори успях да се сетя за решение на някаква задачка.. и всичко това заради Теория на числата, която записах заради фиктивното ми присъствие в отбора.. но въпреки всичко - беше готино да разбирам - зарибяващо е..