Monday, June 4, 2007

Applause

...аплодисменти и за момичето, което не чака момчето да й се обади първо....
(Coca-Cola)
аз не съм това момиче.. за жалост... няма и да бъда това момиче... няма и да бъда момичето, което е доказало на себе си, че може всичко... че може да осъществи мечтите си.. на една седмокласничка не мога да вкарам в главата нещо математическо... камоли на студенти... моята жестока, безока съдба..

не е успокоение, но не съм от хората, които отчаяно искат да правят нещо, за което въобще не ги бива... не искам чак толкова силно да стана професор(не съм вманиачена на тази тема..), понякога когато обеснявам ме разбират.. не за всичко, не всякога, не всички, но някак си има хора, които малко или повече ме разбират, когато им обеснявам задачи.. може би тези хора поддържат мечтата ми жива.. благодарение на тях все още не съм отписала проф.Димова като идея...

1 comment:

QNa said...

май се оказа, че съм това момиче.. от досега прочетените май само този пост противоречи на сегашното ми аз..