Chocolate...

дарявахме кръв.. трудно е да се каже, че дарявахме, тъй като нямаше да стане, ако не знаехме за шоколада..
разбрах си кръвната група.. скоро ще си разбера и резус фактора...
беше интересен ден.. и шоколада си го биваше...
хората са толкова мили, когато им даваш от кръвта си.. и ние бяхме толкова мили, когато ни даваха шоколада..

Erasure

чао и на теб.. а си мислех, че ще е по-трудно..

Silence

тя отиде.. не познаваше никого... никой дори не забеляза нейното присътвие.. имаше толкова много хора.. толкова много място... кратък разговор.. непълноценен.. започнал безпредметно.. свършил по същия начин.. хората се редяха.. и тълпяха.. но тя не намери никой, когото да познаваше.. никой не я познаваше и нея.. бяха просто тълпа непознати.. и на нея й стана приятно... отдавна никой не я караше да говори за каквото и да е.... бе спокойна и радoстна вътрешно...

Topic Of Today..

имам брат.. не ми трябват повече...

Thank You!

благодаря ти, че 'беше' до мен в трудните ми моменти..
благодаря ти, че 'не' ме изостави, когато имах нужда...
благодаря ти, че 'подкрепяше' решенията ми...
благодаря ти, че 'пазиш' тайните ми..
благодаря ти, че се държиш 'добре' с мен...
благодаря ти, че винаги ме 'разбираш'...
благодаря ти, че 'никога не' се съмняваш в мен..

Not Here..

отново в празната стая... рядко няма хора, но почти винаги е празна.. няма го онова усещане, заради което се усмихваш, когато се прибереш... отсъстват и с нищо нужните предметчета, които виждаш с влизането в стаята, но които правят вкъщи вкъщи.. няма го и надуваемият фотьойл, който даже не е въздух под налягане, е толкова много, няма я и терасата, която не ползваш, но само мисълта, че тя е там, създава усещането за просторност... не, няма ги..

тайм..

и всички бързат за някъде... а аз?!

нямаш право..

не, не може пак да влизаш в живота ми.. в мислите ми.. нямаш право след толкова години да се появяваш и с едно 'Здравей' всичко да е ОК... хората не правят така, защото знаят колко е трудно за другия.. не може днес да решиш едно, а утре друго.. просто не трябва... не, ти, нямаш право! отново....

вкъщи... като никъде другаде...

минах по улицата, по която се прибирам винаги вечер... толкова много път съм минавала от там.. но сега бе сякаш различно... спомних си за хората, с които съм се прибирала по този път... за разговорите... за толкова много неща, които бях забравила.. толкова е хубаво да се върнеш...