Not Here..

отново в празната стая... рядко няма хора, но почти винаги е празна.. няма го онова усещане, заради което се усмихваш, когато се прибереш... отсъстват и с нищо нужните предметчета, които виждаш с влизането в стаята, но които правят вкъщи вкъщи.. няма го и надуваемият фотьойл, който даже не е въздух под налягане, е толкова много, няма я и терасата, която не ползваш, но само мисълта, че тя е там, създава усещането за просторност... не, няма ги..