skip to main |
skip to sidebar
обвинение, а след това присъда... това е моят съд.. през него са минали токова много хора.. толкова много пъти.. без възможност за обжалване, без възможност за олекотяване на присъдата... осъдените престават да бъдат част от ежедневието ми... от живота ми... от света ми..
не ти казват: ще ти бъде трудно...не ти казват: ще плачеш...не ти казват: ще страдаш...не ти казват: не е лесно да загубиш някого...не ти казват: ще си сам, когато най-много се нуждаеш от някого...не ти казват: ще казваш не това, което мислиш, ще правиш не това, което трябва..не ти казват: ще правиш грешки..не ти казват: няма да имаш приятели...не ти казват: ще бъдеш пренебрегвана...не ти казват: никой няма да те харесва..не ти казват: хората ще те лъжат..не ти казват: хората ще те използват...не ти казват: приятелите ти ще те нараняват най-много...не.. не ти го казват...
преди няколко дена помогнах на родителката си... беше 'загубила' един файл, който до известна степен улеснява работата й... стана лесно... бяха сменили директорията... търсачката си знае работата... но не там е въпросът... мама изрази благодарността си със сладко докато бях при нея.. после като се прибра, продължи да бъде адски благодарна.. ее.. възползвах се.. закусвах палачинки следващата сутрин... но и там не ми беше идеята... не бях направила нещо съществено, но май това беше единственият път, в който помагам на някого за нещо по-значимо... пробвайте и вие.. чувството на удоволетворение е доста приятно.. :усмивка:
да, няколко реда са само... зная не е кой знае колко голямо постижение... колкото и да не ми се отдава.. просто нека си го кажем.. като тъп рапър съм : идът ми римити ей тъй... без дъ съ зъмислиам мноу... ма знам бе... акълл съм..."
аз зная... мъдър, смел, силен си дори...но нима изигра те, теб, съдбата..
нима остави сам те в борбата....
сам не ще теб оставя
няма теб аз да забравя...
този филм не е за теб направен...
този, който днес е тъй коварен..
с извиниение към добрите, образовани и правилноговорящи бълграски рапъри, засегнали се от цитата ми...
май се превръщам в социопат-мизантроп... 3 дена в нас... липсва ми безмониторния живот, но и някак странно се радвам на безжизнения си социален живот... отдела ми "Връзки с обществеността" май е в почивка.. или е затворил врати много отдавна.. не съм сигурна.... зная, че не съм още толкова изпаднала да се съглася да изляза на qip-среща с 30-годишен... с което силно се гордея... да, браво на мен.. обичам, когато принципите ми са на моя страна... но май се оплаквам... или се хваля.. а може би и аз не зная... но сякаш се оплаквам...