hey you!

ей ти, защо си мислиш, че нямаш какво да чуеш от мен, защо си мислиш, че съм безинтересна, защо винаги ме прекъсваш, когато се опитвам да ти говоря, защо предпочиташ да ми разкажеш история, която ми разказваш за трети път, вместо да ме изслушаш, защо вече мълчанието ни е неловко, а преди ми беше толкова приятно да излезем и да си помълчим заедно...


Не забравяй старите си приятели, защото и новите остаряват...

Applause

...аплодисменти и за момичето, което не чака момчето да й се обади първо....
(Coca-Cola)
аз не съм това момиче.. за жалост... няма и да бъда това момиче... няма и да бъда момичето, което е доказало на себе си, че може всичко... че може да осъществи мечтите си.. на една седмокласничка не мога да вкарам в главата нещо математическо... камоли на студенти... моята жестока, безока съдба..

не е успокоение, но не съм от хората, които отчаяно искат да правят нещо, за което въобще не ги бива... не искам чак толкова силно да стана професор(не съм вманиачена на тази тема..), понякога когато обеснявам ме разбират.. не за всичко, не всякога, не всички, но някак си има хора, които малко или повече ме разбират, когато им обеснявам задачи.. може би тези хора поддържат мечтата ми жива.. благодарение на тях все още не съм отписала проф.Димова като идея...

My Daymare Is GONE..

цял ден все едно не съм в нас... след дискотечен ден.. предполагам разбирате ме..

моята най-омразна личност си замина от нас.. преди малко разбрах.. колкото и да обвинявам родителите си, че не съм висока, руса със светли очи, толкова много и им благодаря, че знаят как ненарочно да изгонят тази жена.. вчера я питали колко време ще стои в нас, но тя не отговорила точно, тогава татко решил да прояви чувството си за хумор, казал й "ние в неделя ще ходим да берем грах", при което тя " оо, аз не мога да се навеждам", а той "е няма проблем, ще ти дадем да копаеш".... в защита на родителите ми - те не биха експлоатирали някой различен от нас(брат ми и аз)...

днес нея я няма в нас.. не съм ли щастлива ;))

I Wish There Aren`t People Like This

преди мнооогоо време бяхме на един рожден ден.. музиката беше силна.. ама нещо се прецака... и едва се чуваше(по-тиха беше и от тая в Калина Гардън)... кофти се получи... тогава едно от момичетата, което имаше приятел(изключително важно допълнение), реши, че й се ходи на дискотека... видях рожденика как се почувства... стана му още по-гадно..
и тогава не ми беше кой знае какъв приятел, но когато го видях... беше кофти...

тъпото е, че доста хора правят това, което тя направи.. мрънкат, крещят, недоволстват.. не разбират, че така развалят настроението, убиват желанието на другите..


и нещо като призив към всички, които наистина смятат себе си за приятели: 'не се инатете за маловажни неща, няма значение къде си - има значение с кого си'

My Daymare Is Back.. Again..

влезе в стаята й с думите " имам лоша новина".... тъжен поглед от нейна страна, придружен от "не.. не искам да зная"... но все пак и бе казано " ще имаме гост".... нерешителност се забелязваше в изражението й... едва се чу: "кой..." "щом е лоша.. кой може да е"...
изведнъж тя рухна... нервна криза... сълзи, силно негодоваие, омразя.. всичко това отново обзе мислите й... а щеше да бъде приятен ден... по-голямо зло от pure-evil, Волдемор... да, това бе жената, която мразеше.. това бе единственият човек, който събужда омразителни чувства в нея....

защо пак... защо все на мен.. зашо продължава да идва... защо не си стой в тях си... защо настоява да ме тормози.. защо не усеща, че не я искам в нас...

остава ми само надеждата, че няма да стои повече от 2 дена..