skip to main |
skip to sidebar
вчера.. вчера.. бе съдбоносен ден.. преоткрих себе си за пореден път... винаги съм смятала, че съм много зле по Немски Език.. не съм се лъгала.. но вчера... вчера.. в един всекидневен разговор на немски език далеч от общите приказки.. аз.. аз разбирах разговора.. невероятно беше.. думи, които сефте виждам(или може би някога съм ги виждала в клас, но това е равносилно) превеждах с лекота.. естествено превода не беше точен.. даже никак.. но имах доста попадения.. гордея се със себе си.. не съм била толкова тъпа колкото си мислех..даже почвам да съжалявам, че в бланката за СУ не написах, че мога да разбирам някоя друга дума на Немски... но може би така е по-добре..
това щеше да е жизнерадостен пост, с който исках да призова всички приети в СУ да отидем заедно с влака на 06.08, за да се запишемна 07.08... но ентусиазмът ми беше секнат, когато разбрах за таксата от 511лева, която си помислих, че е за семестър..след като четах в почти безкрайния форум на СУ, се обнадеждих, че това може да е таксата за 2-та семестъра.. това продължава да е призоваващ пост.. но в никакъв случай не съм в приповдигнато настроение..
въпреки че започна изключително безинтересно, това лято се оказа доста интригуващо.. най-накрая постигнах Яния.. обградена съм от хора, с които няма такова нещо като неловко мълчание.. хора, с които обичам да си прекарвам времето... хора, които наистина харесвам.. а още по-приятното е, че и тези хора мислят за мен по същия начин.. като щастлив човек мога единствено да пожелая на всички да открият собствената си Яния
преди няколко дена успях най-накрая да се заема с учебника за С++, който ми дадаха за лятото... постоянно отлагах... изпитите, работата, хайманосването...
започнах преди няколко дена и се оказа, че ми харесва.. факта, че съм още съвсем в началото на книгата или че учебникът е под наслов 'въвеждащи стъпки в С++ програмирането', ме карат да избягвам мисли от типа на: "нормално в началото, когато всичко е елементарно, да го разбирам...", "учебникът е написан за малоумни, ако и това не разбирам по-добре да се гръмна"...
колкото и странно да звучи на всички, които знаят какво е BP(Borland Paskal), ако не бях учила ВР щеше да ми е доста по-трудно... вчера трябваше да напиша една програма, в което използвах нещо, което прочетах днес... доста горда бях от себе си, че го измислих..
аз все ви повтарях, че съм умна... ама сега... а може би и факта, че имам 5,90 за СУ ми вдига леко самочувствието(БТВ обмислям идеята съседите да се разсърдят..),но знае ли някой...
незабравимо изживяване.. бих ли повторила?! - за почти нищо на света.. под 5,90 сериозно би ме накарало да променя мнението си, но все пак... защо София трябва да е толкова много надалече... мразя да пътувам още от ранното си детство.. вуйчо имаше един много гаден освежител за колата си.. пътуването Варна-Добрич убиваше всичко в мен... /все още помня тази миризма/това бяха 35-40 минути, а сега си представете 13-14 часа... много нали.. с влак пътят е около 8 часа.. прекрасно нали.. но не е чак толкова много, особено когато си с хора, които правят тези 13-14 часа като 3-4 часа.. и в общежитието не беше гадно, само ония дюнери... но поне разбрахме откъде повече никога няма да ядем..
