усмивка..

"и много се надъхах от теб като каза, че ще работиш каквото искаш..
замислих се, че и аз искам да правя каквото искам"

трудният начин също е начин..

днес беше пица.. сетих се за невероятната пица на майката на Дари( да е жива и здрава ).. и се надъхах да си направя..

сдобих се с малко съвети от мама( разбира се ) и гуги и се метнах да готвя.. в един момент осъзнах, че все пак брашното ми е недостатъчно, но пък един истински готвач не може да го спре нещо толкова дребно.. и продължих да мъча лепкавото тесто.. със завидна ловкост и най-вече присъщата ми похватност успях да накарам тестото да стои в тавата.. сама!!!.. докато после, разбира се, не се сетих, че, примерно, би било много адекватно тавата да беше намазана предварително с олио - стар кулинарски трик.. тогава започна епичната борба с тестото.. след много заплахи и доста тесто по ръцете си то лежеше безпомощно в тавата, добре намазана с олио - по-скоро по-добре отколкото трябваше..

и както добрата практика показва - фурната обича да се забавлява с мен.. пицата стана леко алангле, ама мъничко.. не колкото сладкиша, но малко повече от питката..

СУ - университетът, в който уча..

днес( каква изненада ) ме гони небивалия късмет.. исках да си взема едни книжки от библиотеката на ФМИ, но въобще не отразих, че нямам карта, а и да имах, то тя бе с изтекъл срок.. библиотекарката ( супер яката библиотекарка, честно, винаги е усмихната, любезна и мила ) вместо да ми се скара, че ми е изтекъл срока на картата, да ми каже, че й е писнало да се занимава с такива като мен, да сподели колко е разочарована от простотията на студентите, тя ме погледна и каза " ще ти запазя книгите и като си направиш карта, ще ти ги дам да не чакаш ".. каза ми, че мога да си направя карта в Химическия( а не чак в ректората ), но ми трябва студентската книжка.. реших да се пробвам без книжка, много не ми се занимаваше да се връщам за нея и отидах в ХФ.. там тяхната библиотекарка, не по-малко мила от нашата, ме погледна състрадателно, когато й казах, че не си нося книжката, погледна в системата, видя, че още съм студентка и ми изкара картата отново без да натърти как университета има правила и че няма значение дали ни има в системата - като пише книжка, книжка да има.. след което се оказа, че новата система ( колко е нова не се знае ) позволява да заемеш книга за време от 3 до 10 секунди без да се налага да мъчиш библиотекарката с почерка си..

за капак, минах и през 'Отдел Студенти', малко хора са излизали от там с усмивка или ако са имали такава, то тя е била причинена от мисълта, че скоро няма да стъпят отново там.. когато поздравих присъстващите там, едната жена дойде, започна да ми обяснява със супер спокоен тон какво точно трябва да напиша, изслуша въпросите ми внимателно и дори отговори със същия спокоен тон като преди..

наистина изумителен ден..

NO MORE.. noo no no..

след като уиндоусът ми успя да се развали само от едно малко миниатюрно вирусче, реших, че е крайно време да се разделим окончателно.. годините заедно бяха бурни, изпълнени с много емоции, страсти и често силни думи..

зная, че не е хубаво да оставям някого в беда, но това приятелство започна да става все по-трудно.. започна да мисли по-бавно, да шуми повече, да загрява до червено..


довиждане..

картофи, пазете се!!..

най-накрая след толкова години опити.. след безбройните безсолни/пресолени, наводнени/сухи, преовкусени/безвкусни пюрета направих перфектното пюре, въпреки съдовете( тенджерата и 3-те изкривени вилици ) пострадали по време на процеса съм горда със себе си..

не съм от хората, които се главозамайват от успеха, но няма как да не отбележа, че обмислям ново хоби, все пак имам цяла леща, 3 варени ориза, мляко с ориз, хиляди чайчета и доста Маги вкусна чаша готварски опит..


П.П. ако някой ден се случи нещо с мен, то най-вероятно съм яла нещо готвено..