в търсене на нея си..

внучката на полицая от Сен Тропе, дъщерята на доктора, сестрата на МС-то... да, това съм аз... но нито дядо е Луи Дьо Финес, нито баща ми е завършил медицина, а брат ми - да разбира се с музиката, но МС е пресилено...
когато всичко започва с лъжа, може ли да излезе нещо реално накрая?!....

Do Not Need Anymore Details..

'Дано вашият Росен да не е като нашия Стоян...'
това го прочетах във форума на СУ... направи ми страхотно впечетление... личи си нали..
като го видях последваха няколко минути смях... някак си... трагично си е( колкото и несериозно да е мястото на това 'трагично си е', всички ние знаем какво е да нямаш нет за ден-два.. седмица.. месец... - никак приятно чувство...), но ми беше смешно.. трагедията разсмива.. не всяка, но предимно i-трагедиите винаги са ми повдигали настроението... дори когато съм била замесена, но все пак.. силно се надявам, когато вляза в СУ да не бъда развеселявана от подобни трагички шеги...

Love..

първият ми пост за любовта.. и това доживях да напиша..

като отивах към работа, а пътят до там.. е.. наистина очарователно много.. и се срещат какви ли не образи.. най-вече такива със свалени гащи, но това е друга тема.. имаше една двойка, тя го бе хванала подръка.. те са на възрастта на баба и дядо някъде.. и не бяха намръщени и си говореха... а преди около месец видях друга двойка.. те бяха много по-възрастни от горепосочената.. те се държаха за ръце.. трогнах се..

толкова много години заедно.. и продължават да се държат за ръце... ако това не е истинската любов.. кажете ми кое е..

възрастните двойки, които съм виждала да се разхождат всеки си хваща ръцете зад гърба.. и така си вървят... и си вървят...

hey you!

ей ти, защо си мислиш, че нямаш какво да чуеш от мен, защо си мислиш, че съм безинтересна, защо винаги ме прекъсваш, когато се опитвам да ти говоря, защо предпочиташ да ми разкажеш история, която ми разказваш за трети път, вместо да ме изслушаш, защо вече мълчанието ни е неловко, а преди ми беше толкова приятно да излезем и да си помълчим заедно...


Не забравяй старите си приятели, защото и новите остаряват...

Applause

...аплодисменти и за момичето, което не чака момчето да й се обади първо....
(Coca-Cola)
аз не съм това момиче.. за жалост... няма и да бъда това момиче... няма и да бъда момичето, което е доказало на себе си, че може всичко... че може да осъществи мечтите си.. на една седмокласничка не мога да вкарам в главата нещо математическо... камоли на студенти... моята жестока, безока съдба..

не е успокоение, но не съм от хората, които отчаяно искат да правят нещо, за което въобще не ги бива... не искам чак толкова силно да стана професор(не съм вманиачена на тази тема..), понякога когато обеснявам ме разбират.. не за всичко, не всякога, не всички, но някак си има хора, които малко или повече ме разбират, когато им обеснявам задачи.. може би тези хора поддържат мечтата ми жива.. благодарение на тях все още не съм отписала проф.Димова като идея...