"приятелите" от университета..

всички правим грешки.. аз, очевидно, много повече.. определено следвам един и същи модел:

1. сприятелявам се с някого..
2. приятелството ни се дължи на взаимопомощ, ако не е така, то има нещо сгрешено..
3. решавам, че отново съм срещнала човек, на когото мога да кажа "приятел"..
4. точно, когато 3. е изпълнено, даденият приятел решава да се отдалечи по една или друга причина.. едната я разбирам, но другата - много бих желала да получа обяснение!!..
5. не се предавам.. но, въпреки това, оставям дадения приятел сам да се сети за мен..
6. не се сеща и аз го подсещам или се сеща..
7. ако аз го подсетя, то тогава разговорът не потръгва много пъти -> край..
8. ако той отново започне да общува с мен, то това е резултат на желанието му да получи информация за университета, след като се сдобие с нея следва "хайде, че нямам много време"..

и как да искам да говоря с хората от университета, които са успели да покажат, че отговарят 100% на изложения модел?!..

не се оплаквам - разочаровам се от себе си..

на чулите - честито!!..

това, което чух: "Чък Норис има снимки във фейсбук.."
това, което е трябвало: "Качих снимки във фейсбук.."

нужда!?..

представи си, че:
ти си студент.. в сесия си.. трябва да научиш всичко, което не си научил през семестъра.. не се оплакваш, че е много или пък малко.. ти просто сядаш да учиш.. и пишеш, защото така ти е по-лесно да запомняш някакви неща.. и пишеш.. свършва ти химикала.. студено е.. тъмно е.. но ти излизаш - нищо не може да те спре, защото знаеш какво искаш - искаш пишещ химикал.. вървиш през поля и пътеки, прекосяваш планини и реки, докато най-накрая не видиш, че книжарниците са затворили.. не се предаваш - ти си студент.. продължаваш търсенето си.. вървиш и се сещаш за 5-те книжарници наоколо, които работят само до 20:00, но за сметка на това чалга заведението точно под прозореца ти затваря в 04:00..

за жалост аз не си представям..

и?!..

сутрин е.. студено е.. вървя сама под звуците на One Tree Hill и си чудя защо съм в гадно настроение и изведнъж една жена ме спира.. усмихната, със силно изразителни очи, благ вид, докато свалях слушалките набързо прехвърлих блоковете, които зная наоколо - часовник нямах, и когато вече я чувах очаквах да чуя "Къде е един кой си блок..", но не.. чух нещо за някакъв дядо, после жената ме нарече справедлива и също така каза, че вижда буквата 'М'.. отвърнах й, че бързам.. да, бързах да се отърва от нея..

справедливост - всеки се мисли за справедлив.. всеки вярва, че постъпва по най-добрия начин.. повечето хора дори те убеждават, че се жертват за теб.. може би имам малко по-странно чувство за правилност, но все пак..

буквата 'М'.. отне ми доста време докато се опитам да я свържа с нещо и накрая успях.. лекторът по СМАЛ има инициали М.М., първите имена на лекторката и асистентката ни по СП започва с 'М'.. - все хора, които са на път да ми донесат неприятни емоции.. но ако помисля по-задълбочено бих успяла да измисля дори по-добра свързаност..

хората лъжат, но какво постигаш, когато спреш някого и започнеш да му приказваш глупости.. не ми изглеждаше като " Како, дай 5лв и ще ти кажа бъдещето..", но моята преценка не рядко ме е подвеждала..

рано сутрин..

tu:абе, забелязвалили сте, че като говори никога не казва думата "приятел"..
td:[шах]..ами, и думата "експоненциален" също не се среща в речта й..
tu:винаги като разказва някаква история казва "един познат" или назовава с име..
td:ами, да.. винаги като говори за Висша Алгебра - мълчи..