before.. & after..

нямах какво да правя и реших да потърся в Google какво пише за мен... излязоха няколко интересни неща.. но най - интересното беше това :) преди тези хора за мен бяха просто имена, а сега.. не че сме станали кой знае колко близки, но малко или много събуждат някаква емоция различна от " тия са ебати зубарите "...

again and again..

чак сега ми остана време да напиша този пост..

вървя си към Стара къща.. вървя и виждам супер як пич : расти, изсухлен, симпатичен.. общо взето красив.. и той погледна в посоката, от която се задавах , разтопих се, после сви в някаква никаква посока..
вървя и се радвам на гледката.. след малко той се обръна.. моя поглед се заби нагоре.. чу се лек поробег.. пичът дойде сам при мен.. беше толкова романтично .. но мъж - развалят всичко, когато проговорят...
"Може ли цигара?!" разби всичко детско в мен.. "Не, съжалявам, не пуша...", получих адски пренебрежителното " да бе"... опитах се да обесня, че съм права, но не...

защо хората не вярват, че съществуваме - непушачите... разбирам да не повярваш на някого, че не яде ( дори и анорексичките се хранят - с половин резен лимон на седмица, но се хранят )... грубо беше, но поне не ми се накара...

добре...

добре, бе хора... измислихте химикали за еднократна употреба ( визирам Shneider ), а колко хубаво беше да си купуваш пълнители и да си ползваш любимия химикал...
вече има телефони за еднократна употреба... фотоапарати.. прашки...
интересно ми е скоро ще измислите ли хора за еднократна употреба... защо всичко тряба да се превръща в " ползваш и хвърляш " .. къде остана съкворенната стойност на вещите.. да, не трябва да се превръщаме във вещомани, но трябва ли да сме абсолютни user-и?!..

Do Not..

не забравяй за мен.. аз те помня... ще се радвам, когато ми звъннеш.. но ти няма да го направиш.. ще предпочетеш новите си приятели.. ще се забавляваш с тях, ще излизаш с тях.. ще се отдалечиш от мен.. вече няма да разбираш защо беше около моя свят.. ще гледаш на мен както всички останали.. няма да виждаш това, което те караше да говориш с мен.. мога ли да вярвам, че няма да забравиш старите си приятели... или да се успокоявам, че като си намериш по-нови приятели, ще забравиш за новите...

свободата - порок!?

наскоро чух, че свободата била порок ( в кръга на шегата, но.. ) ... стори ми се доста интересно: аз бих ли се отказала от свободата си... по-скоро имам ли свобода.. какво мога да правя или какво не мога.. кой ми забранява.. кой ми позволява.. мислех си, че 'аз' коли и беси отностно 'аз'.. но ако 'аз' не е аз.. ако 'аз' е някой друг.. дали някой може да управлява живота на някого друг умишлено и ежедневно.. не е ли това голяма отговорност.. да имаш свободата да правиш всичко, не е ли опасна..
когато не ни позволяваха да излезем да играем на вън, искахме свободата да решаваме сами, но когато трябваше да вземаме важните решения се дърпахме.. искахме пак да ни забранят да излезем.. искахме всичко да зависи от някого другиго.. искахме си познатия живот, в който забраните не бяха толкова лоши..