ах, Мтел, Мтел...

всичко започна една неделна сутрин... тогава за пръв път чух за Loop By Mtel.. да.. тогава започна моята трагедия... реших да се възползвам от тази невероятна промоция.. наистина не е вероятна..
и така аз реших да вероятнизирам Loop Community -> доста време след това всичките ми приятели влязоха в говорилнята...
толкова бях се вдъхновила, че чак си взеха втори Loop... да, обичам да говоря със себе си.. такава евтинийка - > как да не се възползваш.. всичко беше страхотно докато не решиха да ми сложат MusiCall... да по принцип е яко.. но Nokia 1101 е силно подходяща ... токлкова е талантлива, че може да възпроизведе всяка мелодия по този начин: пиу - пиу - пиу... безценно...
и така.. аз започнах да звъня.. и вместо приятното тъът - тъът - тъът се чува пиу - пиу - пиу.. и как да имам настроение да звъня дори на себе си след поредното пиу - пиу - пиу...

използвана литература: бисерите на Д. Б.
за връзка с Д.Б. 08*******7 или 08*******8
тя винаги е на линия ;)

and then..!?

бях видяна, но какво от това.. имаше ли значение.. когато утре ще дойде новият ден и всичко ще е забравено, аз няма да съм момичето от предната вечер, няма и хората да са хората от предната вечер, все едно нищо не е станало.. една вечер на догатки и магия... и какво от това.. сякаш ще има значение..

something`s just about to break...

Breaking Benjamin приятна групичка... както преди 2 вечери ми казаха " има дни, в който си мисля, че DJ-ят пуска песни само за мен.. ".. и аз така... едва днес успях да разбера това изречение от песен на BB.. и да това изречение е точно за моето настроение сега.. това изречение търсих последните няколкло месеца..

да, аз съм QNa от QNia била ли съм радостна?!.. направила ли съм някого радостен/а?!

и ето пак, докато пиша се появи " this is not the real me?! "
Breaking Benjamin наистина са гениални..

before.. & after..

нямах какво да правя и реших да потърся в Google какво пише за мен... излязоха няколко интересни неща.. но най - интересното беше това :) преди тези хора за мен бяха просто имена, а сега.. не че сме станали кой знае колко близки, но малко или много събуждат някаква емоция различна от " тия са ебати зубарите "...

again and again..

чак сега ми остана време да напиша този пост..

вървя си към Стара къща.. вървя и виждам супер як пич : расти, изсухлен, симпатичен.. общо взето красив.. и той погледна в посоката, от която се задавах , разтопих се, после сви в някаква никаква посока..
вървя и се радвам на гледката.. след малко той се обръна.. моя поглед се заби нагоре.. чу се лек поробег.. пичът дойде сам при мен.. беше толкова романтично .. но мъж - развалят всичко, когато проговорят...
"Може ли цигара?!" разби всичко детско в мен.. "Не, съжалявам, не пуша...", получих адски пренебрежителното " да бе"... опитах се да обесня, че съм права, но не...

защо хората не вярват, че съществуваме - непушачите... разбирам да не повярваш на някого, че не яде ( дори и анорексичките се хранят - с половин резен лимон на седмица, но се хранят )... грубо беше, но поне не ми се накара...