ЗвънецЪТ..

звън.. кой ли може да е!?..

последно Той го използва.. дали е Той.. о, нека.. нее, сигурно е Хриска тя обича да звъни, винаги го използва, видях я днес - сигурно е решила да гледаме филм, не - не искам да е тя.. искам да е Той, искам да изляза.. последна секунда преди да отворя врата, нека.. нека...

неВисока жена, с бяла коса и бяла дреха бе решила да види какво е това нежно, малко, залепено на врата нещо..

миг надежда, копнеж -> разочарование...


честит имен ден на всички вярващи и надеждни софиянки..

Студено е!..

студени са софийските улици.. студени са и софийските хора.. имаше време, когато вкъщи беше 12 градуса, а ми беше топло.. искам малко светлинка в тази мрачна седмица..

искамм

душите на сградите..

можете ли да си представите отколкото време не съм ходила на Фантастико посред нощ.. разхождайки се, смееки се.. отново отношенията ни с Фф станаха чисто формални.. влизам танто-срещу-танто.. а преди беше толкова готино..

ходехме.. радвахме се.. обикаляхме щандовете и се смеехме.. взимах си вафличка и след около час пак там.. а сега.. гледам на Фф като на склад за храна.. и нищо повече.. отиде си душата му.. отидоха си всички..

поне душата на ФМИ си е още там... или поне беше, когато се видяхме с колегите след изпита.. много се зарадвах на тази среща.. силно искам, когато започнем да продължа да се радвам, въпреки всичко..

душата на блока, в който е офисЪТ хич я няма.. има един прозорец на стълбището на блока, който гледа към съседната сграда, която е на не повече от 10см.. толкова свтлина влиза от там, толкова задушевно е просто..

а душана на 41А е смотана някъде изпод безкрайните строителни материали и хора, които искат да се отърват от там.. а бяхме в 51, беше хубаво. това е блок с душа и кафене на 1-вия етаж...

аз - гениЯТ?!

стоим си ние на работа и си работим.. скучва се нещо странно - имам идея как се прави нещо -> казвам => всички са толкова възхитени... може следващия път да си поискам бонбонче..

стоим си ние на работа.. работим си.. някой казва нещо гениално.. всички: "ми хуу"..

започвам да се съмнявам в гениалността си.. преди хората не се учудваха, когато кажа нещо умно или правилно.. преди го приемаха за даденост.. а сега.. "урааа.. тя не била толкова тъпа бе.. е, можеше да наемем някой друг.. ама айде - не е толкова зле.."

пишеше, че един от принципите на работа е да се казват хубави неща на екипа.. но накрая знам ли.. няма да мога да отсея на кое наистина са се зарадвали.. не искам да е така.. искам когато ставам да ми кажат, когато се дъня да не се опитват да замажат положението.. не съм добра - знам го..

казвайте ми истината.. ще я понеса.. ще я сложа в някое малко кътче в себе си.. ще я поливам, ще я изкарвам на слънце.. ще я храня и в момента, в който реша, че е готова да си тръгне от мен - ще я пусна, но искам да е част от мен.. искам да зная, че когато се прибирам, ме чака някой, на когото мога да кажа всичко - искам си моята малка истина, която трябва да ми бъде казана..

Getting Older..

кога успяхме да остареем... с приятели обсъждахме как Маколи Кълкин вече има 2 развода, Брад Пит е ударил 40-те, Том отдавна, Мел пък да не говорим.. Дакота( не й помня цялото име, едно малко сладко русокосо момиченце ) е вече на 17-18.. бебето-беглец сигурно е на 35..

преди година бях гледала по MTV най-добрите 20 ретро песни или нещо такова - никаква идея, помня само думата ретро.. там пуснаха песен на Britney..

кога успяхме?!