obseeeeerve..

някой хора имат живот.. други ходят на пранка.. шанс..

както винаги.. решавам си аз неуспешно задачка.. но този път в леглото.. стана ми гадно.. реших да позяпам малко навън.. може да ми дойде просветлението.. обаче вместо само да гледам.. започнах и да виждам какво става навън.. едно момче, гледаше към терасата на едно момиче, а тя даже един поглед не му хвърли.. стана ми тъжно за него.. после се вгледах още повече.. след доста умствени натоварвания( и подсказки ) погледнах в класациите за общежитията, дали пък случайно той не е един колега.. тъй като не бяхме способни да кажем дали това е стаята или не.. бързо написах няколко реда на колегата.. момчето от прозореца още не се беше прибрало.. колегата още не ми пишеше.. момчето се прибра.. и след около минута-две колегата ми писа.. да.. оказа се, че това наистина е колегата..

е, шанс.. а просветлението за задачата още не идва..

06.05.*..

един далечен 5-ти май тя караше колело.. караше и се забавляваше с приятелите си.. точно се бе научила да кара и не можеше да слезе от колелото.. беше невероятно усещане.. но уви реши, че е достатъчно добра( както винаги решава грешно.. ), за да вози приятелка.. бе весело, бяха щастливи и се радваха на всяка секунда, в която не падаха.. но изведнъж заваля, те не спряха.. дойде завой, беше хлъзгаво и те паднаха.. тя падна по лице, а приятелката й падна на коляно.. оздравяването беше тъжно.. белезите останаха.. но тя не си взе поука.. тя продължи да вярва, че може всичко от първия път.. че само другите не са достатъчно силни.. че те нямат достатъчно кураж за каквото и да е..

the curious case of YoD...

кое е странното ще се попиташ, ти читателю, е ще ти кажа.. йо-йо-ди работи вече от цял месец в БАН.. през този дълъг, тежък и изпълнен с мноого работа месец, се оказа, че въпросната йо-йо-ди има общо един цял пълен официален работен ден.. месец стаж, а само 1 ден работа..

ако това не е странно, то тя очаква заплата.. или поне се надява..

Чатанката...

всички сме чували за лафчетата:
" Спи ми се като на чатър.. ", " Ходи ми се до тоалетната като на чатър.. " и подобни.. имаше си lol, wtf, tnx и разни други абревиатури.. и днес реших да използвам чатърското благодаря... но каква изненада.. не се сетих как беше.. накрая дори не го уцелих.. аз съм позор за чатърската гилдия.. от срам повече няма да вляза в мирката.. не заслужавам..

толкова е тъжно, но наистина съм затрила някакви знания( смешни, но все пак.. ).. а бях чатърче..

ех..

lost life..

вчера стоим си.. и "играем Белот.." не разбирам.. как може да има хора, които са завършили средното си образование и да не могат да играят Белот.. 3 часа упорствах, че е възможно да се научиш да играеш.. но уви... много повече трябват..

но тогава се появи Стоян.. той ми показа, че съм загубила нещо много хубаво... вече не мога да играя хек.. не че някога съм била много добра.. но сега.. краката не ме слушаха.. а казват, че това не се забравяло.. плачевно.. като минат контролните започвам да цъкам.. !!!..