безсъние..

или как да отворим бира 3 часа след полунощ..

може би наистина никога досега не ми се е случвало да се събудя толкова рано.. от седмица и малко насам си лягам късно и ставам рано без помощта на алармата.. събират ми се около 5 - 6 часа сън..

но вчера бе страшно нереален ден.. през цялото време имах супергеройскоро чувство( предизвиква се от кафе.. ) обикновено си заминава, когато изляза от ФМИ, но този път ме държа до към 9.. в 10 вече бях в леглото.. и ето в 3.. правя всичко възможно да заспя.. предвидливо си взех бира за сън, но забравих да я изпия.. сега поправям тази ужасна грешка -> нека помогне.. борбата беше ожесточена.. капачката не искаше да се маха.. в такива ситуации бих отишла до 321, но уви вече не живеем в 51 и сега около нас има само момичета, а и нека отбележа 3 часа е..

новия колега..

бях си включила компютъра.. той работеше.. попита ме дали пък случайно не искам да го изключа, рестартирам или нещо подобно.. натисках Escape.. след малко пак.. погледнах, за да видя кой стои до мен.. видях кой стои до мен.. бе новият колега.. той определено бе решен да ме ядосва.. погледнах го лошо.. той коментира.. погледнах го по-лошо.. -> разбра какво имах предвид( надявам се.. )..

Илияна реши да ми каже нещо в Notepad.. аз й дадох отговор в моя редактор.. тогава колегата( горепосоченият ) взе клавиатурата МИ и написа нещо.. вежливо му споделих, че нищо от написаното не се отнася до него.. ( но сега като се замисля.. ами ако той е бил отговора на request-а на Илияна.. ) .. въпреки това.. тя говореше в абстракции, така че надали.. продължихме учтиво да си отправяме пожелания в редактора..

мина малко време.. послушахме малко алгоритми.. тогава колегата реши да отбележи, че има голям шанс да ме запали.. за мен би било истинско удоволствие( да наблюдавам неуспеха му )..

obseeeeerve..

някой хора имат живот.. други ходят на пранка.. шанс..

както винаги.. решавам си аз неуспешно задачка.. но този път в леглото.. стана ми гадно.. реших да позяпам малко навън.. може да ми дойде просветлението.. обаче вместо само да гледам.. започнах и да виждам какво става навън.. едно момче, гледаше към терасата на едно момиче, а тя даже един поглед не му хвърли.. стана ми тъжно за него.. после се вгледах още повече.. след доста умствени натоварвания( и подсказки ) погледнах в класациите за общежитията, дали пък случайно той не е един колега.. тъй като не бяхме способни да кажем дали това е стаята или не.. бързо написах няколко реда на колегата.. момчето от прозореца още не се беше прибрало.. колегата още не ми пишеше.. момчето се прибра.. и след около минута-две колегата ми писа.. да.. оказа се, че това наистина е колегата..

е, шанс.. а просветлението за задачата още не идва..

06.05.*..

един далечен 5-ти май тя караше колело.. караше и се забавляваше с приятелите си.. точно се бе научила да кара и не можеше да слезе от колелото.. беше невероятно усещане.. но уви реши, че е достатъчно добра( както винаги решава грешно.. ), за да вози приятелка.. бе весело, бяха щастливи и се радваха на всяка секунда, в която не падаха.. но изведнъж заваля, те не спряха.. дойде завой, беше хлъзгаво и те паднаха.. тя падна по лице, а приятелката й падна на коляно.. оздравяването беше тъжно.. белезите останаха.. но тя не си взе поука.. тя продължи да вярва, че може всичко от първия път.. че само другите не са достатъчно силни.. че те нямат достатъчно кураж за каквото и да е..

the curious case of YoD...

кое е странното ще се попиташ, ти читателю, е ще ти кажа.. йо-йо-ди работи вече от цял месец в БАН.. през този дълъг, тежък и изпълнен с мноого работа месец, се оказа, че въпросната йо-йо-ди има общо един цял пълен официален работен ден.. месец стаж, а само 1 ден работа..

ако това не е странно, то тя очаква заплата.. или поне се надява..