предсесиен ден в 215..

мъка.. много мъка.. едва се отлепихме от леглата и то стана обед..

"цял ден нищо не направихме.."
"как.. нали спахме до 11.. какво повече трябва да правим.."

започнахме да обядваме.. още не бяхме станали от масата и то се свечери..

"ние цял ден ядем.."
"как.. нали проспахме половината ден.. не ядем цял ден!.."

станахме от масата, умората надделяваше, клепачите ни се затваряха.. бяхме готови да си легнем отново..

потренирах - станах да затворя прозореца.. в мен остана надеждата да не си докарам мускулна треска..

случайно?!..

когато ми е скучно, обикновено се насочвам към невербалното общуване - пиша писма, пиша по скайп, фейсбук, айсикю.. но преди малко просто не се получи.. днес нещо ми бяга вдъхновението и разговорливостта.. и се зачетах във фейсбук по сериозно - трудно е да игнорираш статия придружена от снимка на добър познат.. статията целеше да намери най-добрата свалка.. бяха публикувани няколко идеи.. най-много ми хареса следната: "Караш ли сноуборд? Искам да те науча и след време да науча и децата ни!"

впечатли мe, защото ми напомни за явно безкрайния източник на лафове - ББД( бъдещ баща на децата ) и ББМ.. вътрешен хумор, който само хора около мен биха разбрали.. а и досега не бях попадала на подобен вид свалки..

:)..

аз: " I`m the destroyer!.." - дълга история..
Йо-то:" I`m the undertaker!.. " - също некъса история..

продължение на историята за разсеяното момиче..

преди много години същата тя отиде рано на зъболекар.. беше толкова рано, че когато си тръгваше, продължаваше да е рано.. тя вървеше и си спеше - да си го кажем направо - сънуваше, леглото й бе толкова топло сутринта, когато го напусна.. както си сънуваше и се носеше по земята изведнъж чу нещо, обърна се назад, но точно в този момент пред нея изкочи една спряла кола и когато тя се обърна отново напред се блъсна в спрялото, дошло изневиделица, мпс.. след тази случка тя дълго се оглеждаше за идващи от нищото спрели коли..

докато днес.. най-страхотното на вторника във ФМИ е прибирането.. тогава малко хора говореха с нея, тя и не искаше много.. тогава небето около химическия е различно.. тя отново вървеше и гледаше вълшебното небе, валеше сняг.. те говореха, но нищо от техните думи не бе от значение за нея.. докато не чу "внимавай".. "не е за мен" - помисли си тя и много малко след това спряла кола се вряза в нея.. почувства се предадена, тогава те по-усърдно започнаха да й говорят, докато не стана прекалено трудно да ги игнорира..

разговорЪТ..

" Те са идиоти!!.. "
" Може и да не с идиоти.. "
" Ехо, не ни харесват!.. "