нужда!?..

представи си, че:
ти си студент.. в сесия си.. трябва да научиш всичко, което не си научил през семестъра.. не се оплакваш, че е много или пък малко.. ти просто сядаш да учиш.. и пишеш, защото така ти е по-лесно да запомняш някакви неща.. и пишеш.. свършва ти химикала.. студено е.. тъмно е.. но ти излизаш - нищо не може да те спре, защото знаеш какво искаш - искаш пишещ химикал.. вървиш през поля и пътеки, прекосяваш планини и реки, докато най-накрая не видиш, че книжарниците са затворили.. не се предаваш - ти си студент.. продължаваш търсенето си.. вървиш и се сещаш за 5-те книжарници наоколо, които работят само до 20:00, но за сметка на това чалга заведението точно под прозореца ти затваря в 04:00..

за жалост аз не си представям..

и?!..

сутрин е.. студено е.. вървя сама под звуците на One Tree Hill и си чудя защо съм в гадно настроение и изведнъж една жена ме спира.. усмихната, със силно изразителни очи, благ вид, докато свалях слушалките набързо прехвърлих блоковете, които зная наоколо - часовник нямах, и когато вече я чувах очаквах да чуя "Къде е един кой си блок..", но не.. чух нещо за някакъв дядо, после жената ме нарече справедлива и също така каза, че вижда буквата 'М'.. отвърнах й, че бързам.. да, бързах да се отърва от нея..

справедливост - всеки се мисли за справедлив.. всеки вярва, че постъпва по най-добрия начин.. повечето хора дори те убеждават, че се жертват за теб.. може би имам малко по-странно чувство за правилност, но все пак..

буквата 'М'.. отне ми доста време докато се опитам да я свържа с нещо и накрая успях.. лекторът по СМАЛ има инициали М.М., първите имена на лекторката и асистентката ни по СП започва с 'М'.. - все хора, които са на път да ми донесат неприятни емоции.. но ако помисля по-задълбочено бих успяла да измисля дори по-добра свързаност..

хората лъжат, но какво постигаш, когато спреш някого и започнеш да му приказваш глупости.. не ми изглеждаше като " Како, дай 5лв и ще ти кажа бъдещето..", но моята преценка не рядко ме е подвеждала..

рано сутрин..

tu:абе, забелязвалили сте, че като говори никога не казва думата "приятел"..
td:[шах]..ами, и думата "експоненциален" също не се среща в речта й..
tu:винаги като разказва някаква история казва "един познат" или назовава с име..
td:ами, да.. винаги като говори за Висша Алгебра - мълчи..

кънкии..

миналата вечер отидохме да караме.. Ася ме предупреди за кофти поддръжката на кънките, но това не бе в състояние да ни спре.. за пръв път кънките ми бяха неудобни - протест.. качихме се на пързалката - първата ни грешка.. като човек, който започна да пада едва, когато започна да прави пируети, бях много убедена, че отново ще успея да се справя.. ами, не се получи точно така.. първата обиколка я направих благодарение на парапета.. реших да не се излагам повече и започнах да карам далече от всякакви спасителни мерки - втората голяма грешка.. и както си карам, опитвайки се да не си строша колената( винаги падам напред - не мога да си го обясня.. ), усещам, че едната ми кънка се опитва да избяга от мен.. не успя, но уби моята сигурност на леда..

когато поизринаха малко леда, положението се пооправи.. започнах отново да се опитвам да догоня миналогодишните си умения - третата фатална грешка.. на един завой, точно когато щях да направя невероятния си номер( да завия ) една мацка, солидна мацка, бе решена да връхлети с цялата си тежест върху мен, ако не и отстъпя пространството за завоя си.. с неохота отстъпих и вместо да се забие в мен, тя се заби в парапета.. от звукът, идващ от мястото на сблъсъка, разбрах, че все пак съм взела правилното решение.. тъжното бе, че не успях да събера смелост да опитам този си номер..

бе приятно..

предсесиен ден в 215..

мъка.. много мъка.. едва се отлепихме от леглата и то стана обед..

"цял ден нищо не направихме.."
"как.. нали спахме до 11.. какво повече трябва да правим.."

започнахме да обядваме.. още не бяхме станали от масата и то се свечери..

"ние цял ден ядем.."
"как.. нали проспахме половината ден.. не ядем цял ден!.."

станахме от масата, умората надделяваше, клепачите ни се затваряха.. бяхме готови да си легнем отново..

потренирах - станах да затворя прозореца.. в мен остана надеждата да не си докарам мускулна треска..