мрън, мрън, мрън..

отново поразително ужасен ден.. закусвах червен кит-кат, а не зелен.. много хора биха сметнали това изявление за надуто?!.. но обичам вкуса на зеления кит-кат.. когато закусвам се чувствам почти като в реклама на Милка.. обядът започна много малко преди 3 и приключи в 3:30 - нещо, за което аз съм си виновна, обаче не пречи да мрънкам.. в храната ми имаше лук.. или по-скоро трябва да кажа в лука имаше малко храна.. мразя лук и чесън и копър и, разбира се, те са навсякъде..

дано в 'Боклуците' да са заредили кит-кат до утре..

у лево..

прекланям се пред чувството си за ориентация.. казаха ми " свиваш на дясно, после на ляво и после пак на дясно.. " колко човека биха объркали, а колко пъти?!.. след като обмислих накъде е ляво и накъде дясно успях да се завъртя няколко пъти.. не помнех откъде идвам - беше тъмно - и.. беше ВСЕ ТАЯ накъде е дясно.. бях на кръстовище.. минах по 3-те неправилни посоки докато уцеля правилното дясно..

повече няма да смесвам спрайт и вода..

абсурдите наскоро..

излизам от работа, зная, че съм изпуснала 413.. но останах на спирката докато приключа с разговора си.. тръгнах към 88.. и след минута 413 мина покрай мен - поредното задръстване.. нямаше смисъл да чакам автобус и тръгнах.. почти да стигна завоя към 8-ми декември и виждам една бабичка върви срещу мен, а между нас кофи.. поглеждам я за втори път с мисълта да минем от различни страни на преграждащите ни препядствия, но в този момент тя започва истерично да крещи, да ме сочи с пръст и да ме нарежда.. наистина се радвам, че не чух всичко..

вчера се маскирах - имах грим, обеци и си бях сресала косата.. уви, никой не позна, че съм се маскирала като момиче..

днес, пък, в деня на будителя, знаейки, че е този ден, но въпреки това решена, че трябва да видя лекторката по КГМ, отидох до ФМИ.. едва когато видях жълтата сграда се усетих, че, може би, лекции днес е нямало и няма и да има.. рано, наистина.. няма как да не добавя и че след като си изчистих вчера белите кецове, днес с тях нагазих в единствената локва, която успях да (не) видя за деня..

ядеш, молиш се, обичаш..

и ти като всички ядеш.. каквото ти падне.. или подбираш?!.. ядеш празните си надежди.. храниш се с нови по-глупави от предните.. нямало глупави мечти - ха, ето че се случва..

молиш се.. ама разбира се, че се молиш.. молиш се утре да не е като днес.. молиш се билда да не се счупи, а ако тръгне => да не гръмне, а ако ли пък и не гръмне => да изкара това, което искаш.. като цяло.. молиш се.. на кого не става ясно..

обичаш!?.. обичаш руската салата, без нея накъде?!.. обичаш като имаш време за себе си.. ама реално за какво ти е време!?.. да го погубиш в сериала/играта/книгата.. обичаш университета - особено откакто не ходиш там.. обичаш и оценяваш обаче добрата дума - " омг, пак ли ти?!.. ".. общо взето, обичаш малките радости..

обичаш да се прибереш вкъщи и да си хапнеш, хвърляш 2-3 молитви да имаш забравен шоколад или пък храна в хладилника..

и ето как в един пост се събра всичко.. от лек хумор до дълбока депресия..

а книгата трябва да е доста добра, щом във филма участва Джулия..

а вие как да разберете..

а вие как да разберете, че прекрасната ви половинка иска да се отърве от вас!?.. уви, не е толкова сложно..

1. Причините.. невероятният ви приятел си намира причини да не излезете, къде оригинални - къде не, съответно намалявате на половина вижданията си.. разбира се, този великолепен човек просто може да ви(се) отърве от мъките ви(си) като ви остави, но защо пък да не изчака момент, в който се чувствате зле?!..

2. Разговорите.. любовта ви, разбира се, губи почти всякаква вербалност около вас.. но пък колко е трудно да кажеш "Довиждане"!?..

3. Срещите.. човекът до вас винаги е намръщен, спи му се и е вкиснат.. и му е " все тая " къде ще отидете, но не " все тая " - " когато съм с теб дори бутката за закуски изглежда като 5 звезден ресторант ", а " все тая " - " когато съм с теб, няма значение къде ще сме - все ще е тъпо.. " колко би било трудно да сподели: " с теб не ми се ходи вече никъде "?!..

4. Трябва.. когато "трябва" се намеси.. му се вижда края (поправете ме, ако греша).. " Сега и да те изпращам ли трябва.. ", " Трябва ли да ходим на кино.. ", " Трябва ли да се видим днес?!.. "

5. Бившите.. предполагам във всяка връзка поне за малко се намесват разговорите за бившите - колко, какви, грешки с тях и подобни.. но когато изведнъж осъзнаете, че разговорите за бившите секнат, чувствате леко щастие, но когато отново започнат - правете си извода.. и все пак защо вие трябва да стоите постоянно в съмнения, когато чуете дадено име, а не разкрият истината за липсата на съвместно бъдеще?!..

6. Ласките.. мъчителни..

7. Ненагледното ви слънчице няма угодия..

последно, но ВИНАГИ вярно..
8. На първа и последна среща не се закъснява..