Labels..

пак околобални изживявания... в албумите ни до снимката(която просто много ме радва) на всеки ще има писание(поне така бе оригиналния план..) и от преди малко реших да се поровя из събраните си "умотворения", не само мои... доста бяха(номера със събирането на кърпички, календарчета нямаше въздействие върху мен.. но явно това има..), припомних си доста симпатични мисли.. после ми стана тъпо: плаДиятстването не е това, което искам.. и мислих мислих... и пак мислих.. 2 минути мислих.. отказах се... реших да видя във форума какво са писали(да се поразсеям малко..) пиша си мнението.... проверявам го за грешки и откривам страхотната мисъл, която съм написала:"шоколада е конспиративно творение измислено от бабите, за да си изяждаш всичко и накрая да те наградят с него.. без стимул няма резултати..." и не толкова оптимистичното " аз зная.. мъдър, смел, силен си дори.. но нима изигра те, теб, съдбата... нима остави сам те във борбата..."

An Accident Meet

преди време бях в търсене на бална рокля(доста трудно преживяване..) в един от магазините (във Варна) се засякахме с друго момиче с майка си от Добрич, не я познавахме... роклята й стоеше много добре... не запомних момичето.. не запомних роклята, но си спомням, че имаше в тоя магазин още някой с нас...

и вървим си с майка, след като си бях купила BULLDOZER - много яки, по едно време мама се спира и някакво момиче й се усмихва... завързаха разговор за рокли, обувки за бал и бижута...жената с момичето не показа, че се познава с мама... оказа се, че това е момичето от варненския магазин..

беше много едно такова симпатично... все още можеш да завържеш непринуден и приятен разговор с някой непознат, а после като се видите да не се правиш на сляп..

Desire For Rollers...

днес видях едно момиче на ролери.. замислих се отколко време не се бях качвала на мойте трошки... и в мен се надигна желанието да си издиря лилавите боклуци и да покарам малко... по принцип събираха паяжини на терасата... но след като се уверих, че и на двете тераси не вони на умряло, се притесних: къде може да са.. отивам аз на тавана.. и какво да видя.. Rossignol и още някакви.. не съм на ти с марките, но изглеждаха прилично.. странно, почувствах нещо като не зная как се казва на това чувство: когато вижаш нещо 81273872163827131 пъти по-хубаво от твоето, но продължаваш да си търсиш своята вещ.... " това не са моите ролери... искам си моите ролери...".. прескочих бившата пералня, настъпах едно детско камионче, блъснах се в стената, замалко да се спъна в бившите си тетрадки, но накрая ги видях /усетих мириса/ - това бяха моите, лилави, начупени, скърцащи ролери... реших да завъртя колецата.. все пак тежички са, ако няма да мога да ги карам: защо да се мъча да ги свалям чак до нас.. 3 от 8 имаха желание да се въртят, 2 малко 'зорлян'(типична българска дума), едно дори не можах да го мръдна..

стана ми тъжно.. много даже.. с тия ролери съм преживяла толкова много.. спомням си даже и рекламата с ролери(не рекламираха тях, но само това помня.. беше преди мнооого години..)

обадих се на брат ми.. караше ми се все пак.. и той ми каза да взема Rossignol-а.. не били толква бързи или нещо подобно.. мноого се зарадвах... излязах.. отначало имах проблем с разновесието..(не е правописна грешка!) после ги стегнах... и си карах.. и залитах.. и даже не паднах.. беше ми едно много такова реторично и яко.. и много се радвах (в буквалния смисъл...) някой ден след бала може би пак..

постът "РЕКЛАМА"

това е постът 'Реклама'... в него, ако имах възжможностите щях да сложа банера на продукта, който се рекламира в поста, но ги нямам - затова няма... и едва ли по някакъв начин бих могла да рекламирам форума освен като напиша произведението си...

Бахти, бахти, бахти...
[ http://forum.bahti.info/index.php ]

Бахти - думичка чудесна...
тя за миг в ума им блесна...
Това бе име отразяващо
тяхното мнение изразяващо...
LiningDead i Jorku - симпатични хора,
радващи се на отбора,
от вещици и шамани събран,
пишещ във форума отбран.
User-ите са послушни
интересни и радушни...
Искат те да бъдат бахти нещо
колкот' и да е зловещо.
Тоя форум е един,
зарибяващ повече от хероин.
Който взезе веч остава там
приет от всички нам...
Мнения по всякакви въпроси..
някои куци.. .други боси...
даже теми сполучливи има,
но един на всеки трима
прави тема инфантилна...
някога клоняща към дебилна.
Но пък иначе не би било забавно
колкот' и да е банално...
Пожелание към форума искам да отправя
желанието на user-а да не изгаря
всеки ден форума да се отваря.

и все пак реших да сложа картинка:

Is It Worth?!

вече почвам сериозно да се замислям.. имам идея за бала да си имам кавалер поради собствени кофти причини... след дълъг размисъл, стигнах до извода, че не мога да поканя никой от приятелите си: прекалено висок, прекалено изявен танцьор, твърде странен, изключително мълчалив, неискащ да облече костюм... тогава брат ми започна да предлага приятелите си... спрях се на един... но ми е адски неудобно да кажа на брат ми: брат ми, покани ми го за кавалер.." глупаво е.. а аз да го поканя... е някак си малко неестествено.. не сме общували от доста време... предполагам, ако не се засича с неговия бал, ще дойде... но вероятността да ми откаже някак си.. вижда ми се немалка.. и струва ли си да преживея отказа му заради глупавите си причини(които обаче са доста основателни, но това не им пречи да са глупави..) и общо взето ми е кофти: само едно момче от познатите си бих завела на бала, но ми е адски трудно да го поканя...