и никой не разбра....

нейният ден предстоеше... тя трескаво се подготвяше... мислеше си колко хубаво ще е... радваше я мисълта за утрешния ден... положителни емоции я владееха... да, това бе нещо прекрасно...
и никой не разбра...

Friend Support

от седмица насам ми комплиментизират, насърчават ме, помагат ми.... добрите ми приятели, не чак толкова добрите ми приятели, хора, от които не съм очаквала... хора, които даже не ме познават.. адски много се радвам.. не знаех, че толкова много(поне за мен са много) хора мислят толкова приятни неща за мен..
днес на изпита.. реших едната задача на магия и малко на инат.. отидах с идеята за 5,98... и трябваше да изкарам толкова.. последните 5 минути бяха решаващи.. в тях малко като в някой филм се сетих за това, което ми бяха казали.... не беше някоя теорема, нито златно правило в математиката.. бяха просто насърчителни думи : ееее, как, ще успееш: , :аз вярвам в теб:... ии тези думи някак си.. колкото и да е странно ме мотивираха...
това бе моята магия за деня.. вълшебство, което нямаше да го има без тези толкова банални, но искрени думи..

Getting Idol Or Getting Idle #3

вече се замислям... тази тема най-много ли ме дразни...
за пореден път... само че този път героите са различни...
защо може да чакаме някой 30 минути.. а на друг 2 минути закъснения му струват 1 час мрънкане...
защо трябва да вършиш работата на някой друг, след като той прецаква дори и теб...
защо когато кажат на някого в очите: ти ми поддръжаваш: той се усмихва и продължава с пълна сила...
ако е вярно, че "ако си силен, ще бъдеш свободен, ако си слаб, ще бъдеш себе си" то тогава какъв си ти като поддръжаваш на някого друг...


не вярвам, че ще получа някога отговорите на този въпрос... не вярвам и че въобще има някой, който може да ми отговори дори и на един от тия въпроси... но искам да вярвам, че някой ден ще си кажат :ей.. ама това не съм аз... това е някой друг...:

Gone For 4 Days...

да изчезнеш за 4 дена.. беше доста странно изживяване.. 4 дена в София.. през цялото време се чувствах сякаш съм във Варна.. само че морето го нямаше.. нямаше го... градския транспорт замаааалко да ме откаже от Софийски университет... но именно там за пореден път(рядко се случва, но се случва) се убедих, че добрите хора съществуват... останалата част от отбора беше седнала на съседни седалки, жената, която стоеше пред единия ме дръпна и ми каза: аз ставам, ела да седнеш на моето място" ииии ми направи място... беше много симпатично... не я познавах.. не я запомних.. но няма да забравя постъпката й...
странно ми беше и че като бяхме в общежитието и в асансьорите ми идваше да поздравявам част от студентите.. с някой просто не ставаше..
естесвено сънят беше не там, където бях аз... съседите ми по стая бяха доста добре оборудвани откъм силна музика... а техните съседи мисля бяха доста гръмогласни личности... предполагам на това дължа заспалото си настроение...
но май от това имах нужда..

to expect the unexpected,,,

винаги съм се шегувала, когато казвах, че като си говоря сама си и си разказвам вицове, които и аз не зная...
но днес... днес... докато си говорех с другото ми аз стигнахме до изумителното умозаключение: "Може да съм умна, ама не съм тъпа..." бях малко след Спорт Палас(на половин гора разстояние от града).. и чаааак до нас(на една гора разстояние от нас) съм се смяла на умотворението си... понякога се чудя какво щях да правя, ако го нямаше другото ми аз...