Предадох фронта..

да.. за една симпатична физиономия.. може да ме бичувате.. загърбих толкова години борба срещу фитнеса.. толкова много лоши думи..

виновна съм.. симпатизирам на момче, което ходи на фитнес.. зная.. чувствам срама в себе си.. предадох ценнотостната си система.. вече нищо няма да е същото.. оо, мои здравомислещи принципи, бъдете благосклонни.. искам това да спре.. не искам да харесвам културисти - не искам..

къде са хубави слаботелесни, когато ти трябват?!..

аз - дървениЯТ филисоф

приех съдбата си - да говоря само глупости.. исках да спра.. мислех да спра.. надявах се, че ще спра.. желаех да спра, но това съм аз - а има хора, които се влияят от мнението ми, което е най-лошото в ситуацията. Не трябва, бе хора, не ми вярвайте, когато ви кажа, че ТОЙ не ви харесва и или пък ви.. не ги разбирам тези неща, не мога да преценя аз дали изпитвам нещо към някого или не.. не очаквайте от мен адекватно мнение по такива въпроси - най-дългата ми връзка е 2 седмици и може би няколко дена - това не ви ли говори за нещо..

и пак стоя си и давам съвети - като искате давам( старая се да не са на килограм ).. какво да правя.. поне не ми вярвайте.. не разбирам - не мога просто.. мъжете са трудни понякога( особено, ако не ги познаваш ) не мога да кажа: "Да бе, мятай се!".. мога да кажа "Недей!!" все пак : никаква надежда -> никаква болка :, но бъдете искрени, бъдете себе си, не показвайте само най-хубавите си черти -> накрая всичко се разбира.. предпочитам, ако някой реши да е с мен, да знае какво да очаква и да не се окаже излъган, но това всеки си го решава сам..

бъдете себе си -> бъдете дърва!!..

Have a Nice Day..

събуждането беше не до толкова приятно.. аларма в 8.. ставане в 10..
реших да сваля цялата тази козина, която притежавам и същевременно да си направя маска, НО..

точно съм се наклепала с нещо, което по принцип не си личи много и си се епилирам се чука на вратата, мисля си - абе Васко защо продължава да чука.. и се чува "от мрежата.." в този момент се пуска народната музика( останала от бала - все пак трябваше да потренираме малко ) мрежарите не бяха груби.. започнахме да си говорим - СЕФТЕ ми се случва нещо такова.. по принцип съм асоциален тип и да - осъзнавам го.. беше приятно.. поне за мен.. те дори знаеха лафовете за Добрич ( Добрич - центъра на света, Добрич на три морета, Варна квартал на Добрич ) мислех, че само хората от Добрич ги знаем.. после си тръгнаха.. надух си музиката( докато си намеря нещо хубаво мина време ) и реших да продължа с епилирането.. по едно време попадам на листче с блок - стая. досетих се.. въпреки че беше минало време реших да изляза на вратата.. и точно отварям и единия се беше върнал да вземе листчето - като по филмите..

някой ми се обажда - много се зарадвах, не стига, че имах вече поща, ами и ме търсят.. Петя и Гергана са в София - страхотно.. излязохме.. чудех се как да ги заведа в китайския, те са се чудили същото и за мен - готино.. после дойде и Васко.. говорихме, говорихме.. беше приятно..

по някое време писах на бъдещия си колега - извинявах му се, че не съм му запомнила името.. гадно е - аз помня имена и хора, но тогава бяхме в дискотека и ала-бала.. писа, че няма проблем - дори ще отидем заедно на работа - не е ли симпатично..

още не мога да си пусна някаква чатанка или DC, но утре се надявам да имам нещо подобно, ако не.. ще се наложи пак да пиша на мрежата - не искам да им досаждам..

имах готин ден.. а утре ме очаква готина вечер.. завиждайте :))

а беше лесно..

толкова беше яко в детската градина, колкото и банално да звучи.. яко е.. всичко беше толкова лесно - всичко беше бяло или черно, не съществуваха объркващи нюанси на сивото и синьото.. дори нямаше как да сгрешиш случайно - законите, които ни управляваха бяха толкова ясни и прости..

а най-хубавото е, че добрите чувства поне за мен си останаха непроменени.. още обичам приятелките си от детската градина.. още се сещам с усмивка за добрата Демирева.. всеки ден се събуждам с различна мисъл за света, но тези си остават константни..

"..тя просто е странна.."

много го мразя това, когато някой се държи добре.. но понякога става лош и другите го оправдават с:" не бе, просто е странен човек.."( а би трябвало " на вски се случва", но не ), ако се държа така, никой няма да каже, че съм странна, а зла и ще започнат критики..
мразя да ме сравняват с някого.. не харесвам, когато има някой, който се казва като мен( винаги е имало, но още не мога да свикна напълно )..
това, което показвам не е всичко.. прекално е малко някой да си вади мнение за мен..
не съм Мързел, той е идеалното извинение, когато нямам настроение или има хора, които не харесвам или не ми се излиза точно с тази компания, не се правя излишно на усмихната - няма нужда.. адски ми е трудно да обесня, че настроението ми е достатъчно променливо, старая се да спазвам дадените обещания, но никой не разбира, че не си спазва обещанията.. хората просто не виждат гредата в очите си.. старая се да не правя много неща.. естествено е неуспешно.. прекално много неща събрах, а не трябваше.. вече не съм кошче-за-душевни-отпадъци, станах клошар-на-чувства-и-мисли, но не на моите си.. искам да кажа толкова много неща на толкова много хора, но тогава нищо няма да бъде същото..

в един филм( QAF ) бяха казали: "това, че до сега сме били приятели, не означава, че трябва винаги да сме приятели.." звучи прекалено добре за това, което казва..