разширяване на Яния..

пътувайки в 67, развивахме гигантски якия проект - операционна система и език, на който ще бъде написана.. ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ..

и така, нека започна с Езикът
= по - бърз от C..
= изцяло на български.. ( целият свят ще трябва да го научи.. )
= много по - мощен и четим( все пак е на български )..
= изграден на базата на фундаменталните математически термини..
= и много други, които ще бъдат толкова добре и exception-safety измислени и реализирани..

Езикът ще се казва Я++ ( подлежи на обсъждане.. ), компилаторът - 'яя' ( неподлежи на обсъждане.. )..

Операционната система ще се нарича ЯССИ( Я от .. много ясно откъде е, а за останалите - предпочитам да държа техните самоличности в тайна - не мога да рискувам онези от Microsoft да ми ги откраднат под носа.. ).. за сега идеята за операционната система е малко бегла и мъглива, но скоро ще бъде публикувана по-подробна спецификация..


Малко синтаксис & семантика за Я++:
= целите числа(int) ще се декларират като
цяло ц;
= естествените числа( unsigned )
естествено е;
по-нататък повече за типовете..
= операторът за заделяне на памет( new )
нов[я/ят]/нова[та]/ново[то]/нови[те]
ще съществува предупреждение( warning ) за неправилна употреба на членуването - много трябва да се внимава с тях!!..
= включването на библиотеки ще се извършва по следния начин
#включи <глава.г>
където 'глава' е името на библиотекта, съдържаща исканите функции, класове, структури и подобни, '.г' - разширението за библиотеки ( много ясно, че няма да пишем като балъци, а ще отделяме дефиницията от декларацията )..
= всички сме виждали while(42) - в Я++ това ще бъде заменено с докато(67) -> съвсем просто - 67 даде своя принос..


сега не се сещам за останалите спецификации и подробности, които успяхме да сътворим, но вярвам, че рано или късно ще успея..

спете спокойно програмисти - скоро ще можете да програмирате на Я++..

make it stop..

разбирам концепцията за вечното страдание и търсене на щастие, на неполучаването на това, което искаш, докато не изстрадаш достатъчно, но стига толкова.. искам най-накрая аз да си харесам някое момче и той да ми отвърне.. писна ми все мен да ме избират.. започвам дори да вярвам дори в идеята за лова, а не съм такъв човек.. всичките свестни момчета, които ми обръщат някакво по-специално внимание, са приятни, забавни и мога да им говоря какви ли не глупости и те ще ме слушат, дори имам шанс и за адекватен коментар.. но тук идва голямото 'обаче'.. момчето, което съм си харесала не би ми обърнало почти никакво внимание, едва се поздравяваме, дори заеквам на 'Здрасти', а нямам проблеми с речта.. тук се появява и концепцията( за втори път ) с преудоволетворяването на нещастието -> ако представим хората като върхове, а чувствата като еднопосочно ориентирани ребра, то получаваме граф от цикъл, в който всички са щастливи, ако хората през един пренасочат реброто си в другата посока, тоест ако прецакат цикъла, но всички знаем, че това не става и няма да стане.. и тук оставяме надеждите си, но никой после не ни ги връща..

кабели и шоколад..

какво ли не прави човек за едните кабелаци и малко от кафявото удоволствие..

сряда - летището - аз, чакаща пратката от мама - многото хора, чакащи хората, които обичат..
чакам си аз, хората излизат, хората си тръгват.. и по някое време оставаме 4 човека, които чакаме.. излиза човекът, когото чакам аз - без сак, без раница, само с една малка, миниатюрна чантичка.. оказа се, че хората от летището в Лондон са забравили да му качат сака на самолета.. като разбрах това ми стана смешно, което надали е правилната реакция.. той ми каза, че в петък по това време ще си получа всичко..

петък - летището - аз, чакаща.. мина време и звъннах - Виваком щеше да предаде на абоната.. малко време и ми звъннаха, оказа се, че в събота ще пристигне сакчето от Лондон..

събота - надявам се да успея и до контролно да стигна с кабели и шоколад..

изгледи за 8-ми..

важно е четейки този текст да звучи мелодията на 'Мила, моя мамо'

Мила, моя мамо
с къв акъл ме прати,
сладка и добричка,
аз съм мъченичка..

ако по някакъв начин, мелодията е паснала на текста, то значи мисията е постигната..

( не съм ли гениална?! )

отново недоволна..

добре, нека се разберем така.. ти не ми говориш, аз не ти говоря.. не може да не ми говориш толкова много време и после само да се усмихнеш и аз да ти проговоря.. ами не.. не стават така нещата..

не може да ми кажеш 'Здрасти, как става еди какво си' и след като получиш отговор -> 'хайде чао'.. ами не.. да, би спестило хиляди излишни секунди лицемерие или незаинтересувана досада.. като не искаш моето присъстие просто не ме питай нищо, прави се, че ме няма - точно както досега.. това, че ми имаш мейла, скайпа, телефона не означава, че имаш право да ми говориш и още повече да искаш нещо - било то и отговор на въпроса 'за кога ни е домашното..' - не може..

нека просто приемем, че за да ти говоря, трябва да си го заслужиш..